— „Горещ“ финал, нали — добави весело, — и необходим, с живи свидетели, ти и Нели. Нямаше никаква нужда Падиля да иска тялото за идентифициране и прочее. Край на операцията: Клаудия Кабилдо е мъртва. Освен това Олена желаеше да се прояви като актриса и аз й предоставих тази възможност, не е ли така? И това бе ролята на живота й.
Смееше се, измъквайки първо единия, после другия крак от роклята. Свали си и обувките. Впитият костюм, който носеше отдолу, извайваше формите й, точно както й беше нужно, защото безспир трябваше да привлича вниманието на Диана върху своето тяло. Чувстваше се сигурна, познаваше прекрасно псинома на старата си колежка, бе я разучавала подробно. И като я поглеждаше от време на време, се уверяваше, че е напълно зависима.
„Даже и не подозираш до какво ще се докараш, преди всичко това да приключи“, помисли си.
— За… защо? — промърмори Диана с очи, втренчени в нейните.
— Питаш ме защо го направих ли? — На Клаудия въпросът й се стори глупав. — Как ти звучи думата „отмъщение“, Жирафке? На мен лично ми изглежда прекалено кратка. Цяла година повръщах насън, това знаеше ли го? Затварях очи и пред мен изникваха ония мъже, които се маскираха като един и същи човек, пипаха ме, пускаха ми електричество и се събуждах, защото почваше да ми се повдига… На няколко пъти правих опити да се самоубия, но ми попречваха. Правителството ми бе отпуснало къща и помощница, само че къщата беше осеяна със сензори за поведение, а помощницата бе агент на полицията. Реших, че е по-разумно да се преструвам на откачена по време на редките ви посещения: на докторите, на Падиля, твоите… Малко по-късно, на следващата година започнах да играя за себе си. Един ден заведох Нели до единственото място в къщата без камери: тоалетната. И там я обсебих. Открих, че след експеримента с Ренар бях придобила нови възможности… От този момент нататък Нели стана главното ми оръжие. Жалко, че и за нея това бе последното действие…
Избута изпомачканата рокля с крак, застана в профил и се увери, че Диана продължава да я гледа. После насочи прожектора надолу към дървения подиум. Там имаше дамски манекен, обърнат с лицето надолу, без крака, но като го освети добре, се оказа, че има, че кожата му е със загар и е тъмни кехлибарени къдрици. Клаудия се вгледа дали локвата кръв до главата му вече е изсъхнала.
— Не съм дала все още име на ролята, която тя изпълни — каза. — Може би трябва да е „Ариел“, не зная… Робът дух. Не се мъчи прекалено. Заповядах й да разкъса гърлото си, преди да пристигнете, само толкова. Не ми се искаше да я убивам, но след повече от година обсебеност псиномът й нямаше да може да се съвземе и щеше да е опасно да я изоставя… Освен това не бива да я свързват със случилото е се и ще разкарам трупа… Съжалявам много, Нели — добави. — Ако това те утешава, ще ти кажа, че останалите ще свършат къде-къде по-зле…
Замълча за миг, улавяйки бърз и кос поглед. Беше на Диана.
Внушението на маската на Тайнството бе започнало да отслабва и момичето бе направило крачка към нея. Беше я подценила. Ако желаеше да постигне онова, което си бе наумила, трябваше да премине към Труд, колкото се може по-скоро.
Без да помръдне, се усмихна и започна да си играе с ластичния колан на панталона си.
— Какво става, Жирафке? Нервна ли си? Шшшшт… Ще изпуснеш остатъка от цялата история. Поседни и слушай моя разказ — продължи, като Просперо от „Бурята“, пресметливо изправяйки се и осветявайки голия си корем под долния край на блузата, точно както би го направил и един осветител в професионален театър. Това бе само светкавичното начало на Труд, не цялата маска, но бе достатъчно Диана да се закове. Клаудия говореше бързо, за да я разсее. — Падиля беше моят „Калибан“, робът животно. Любопитното бе, че първия път, когато го обсебих, исках единствено да го разпитам… Трябваше да знам какво е станало с Ренар и защо всичките ми маски с него претърпяха провал… И, о, изненада! Чух нещо неочаквано. — Направи жест на погнуса. — В тоалетната ми предостави и вътрешностите си… Представяш ли си, само да го слушаш? Да чуеш онова, което са вършили с мене? Тогава ще добиеш някаква идея дали самата ти наистина си била тормозена от разни психари и едва ли ще продължаваш да твърдиш, че това е надхвърляло човешките ти възможности за търпение и издръжливост, а и ще проумееш какво представляват собствените ти началници. — Хвърли привидно бегъл поглед върху атлетичната й фигура. — Ти си едно глезено момиченце. В отдела винаги повече са те уважавали, Жирафке… И като е дошло време да си изберат опитно свинче, са си казали: „По-добре Клаудия, по-дребничка е, значи по-малко ще изгубим.“