И реши да мине към Труда. Бе се спряла на техниката на Гонилов. Щеше да отнеме най-много минута. Започна вътрешно да се подготвя.
— Ще ти доверя нещо. Като изслушах Падиля, ми идеше да го накарам да счупи огледалото в тоалетната и да го изяде парче по парче. Но се сетих, че ако го направя, няма да имам възможността да си отмъстя за останалото. Така че подхванах едно по едно. Нашият любим началник бе ключова личност и преди да го разпердушиня, исках да го изстискам до капка. При всяко негово посещение възстановявах връзките и му втълпявах нови инструкции за поведение. Открих, че съм в състояние да програмирам обектите за извършване на определени дейности и те впоследствие да не помнят абсолютно нищо от това. Така се добрах до всичко, което Падиля контролираше: полицейски канали, вътрешни новини и… По тоя начин ми достави кола, регистрира фалшивата агенция за кастинги и успях да привлека Олена, като се възползвах от сезона за балнеолечение в Ибиса… А и да хвана Алварес, разбира се. Случи се в същия ден, когато ти се срещна с Дженс в Нулевата зона, помниш ли? Падиля използва служителите от секретния протокол и му уреди среща на едно забутано място в кола. А аз го чаках на задната седалка. Направих маска на Притворството и още щом влезе, му прибавих „специалитета Клаудия“. Програмирах го да върши всичко, което пожелая… Е, не закачих семейството му. Спрямо него имах милост. До известна степен… Но относно господин Хулио Падиля ни най-малко. В края на краищата Алварес единствено даде зелена улица за Ренар. Докато Падиля подкрепяше Дженс от начало до край. Идеята за тунела беше лично негова, Жирафке, ти знаеше ли това? Искаше да постигне Йорик също като Дженс. И ме посочи за проекта, все едно размазваше муха на голото си теме. Затова при последния сеанс включих и някои забавления със собственото му семейство. И на празника на Хелоуин, на третата годишнина от гениалния експеримент Ренар… Бум! Още като чу гласа ми в слушалката, псиномът му се задейства. И всичко това го извърши с невероятно удоволствие.
Вече бе готова. Спря и огледа вторачено Диана.
— Господин Падиля се оказа много ценен… Но оставаше нещо, което и той не можа да ми даде: третия човек от плана за отмъщението, доктор Виктор Дженс… И точно тук ти излизаш на сцената, Жирафке.
Възползвайки се от впечатлението, което направи с тая директна реплика, Клаудия започна.
Маската на Труда се основаваше на ярки контрасти: мускули в момент на слабост, нежност и деликатност наред с жестокост. Ариел и Калибан, двете странни създания, които служат на магьосника Просперо в романса „Бурята“, са нейните символи: ефирен дух и земен демон. Клаудия помнеше прекрасно теорията на Дженс: че в последното си произведение, което е написал в усамотение, Шекспир е пожелал да остави тайните ключове към профила Труд. Техниката на Гонилов предполагаше именно подобни контрасти.
Клаудия изигра маската по класическия маниер: наведе се пред Диана, завъртя се под определен ъгъл с точната бързина, колкото да й обърне гръб, погледна я над костеливото си рамо, напрягайки мускулатурата на врата.
Беше достатъчно. Сгърченото лице на Диана и начинът, по който бе отворила устата си, бяха неоспоримо доказателство за това как внушението бе парализирало псинома й.
„Привлечена е“, реши. Важното сега е да не я изпуска.
— Знаеш ли? — продължи, без да променя положението, в което бе застанала. — Не се изненадах ни най-малко, когато подразбрах, че крушението на яхтата е било чиста проба сценарий. Освен това и че Падиля не е бил уведомен за адреса му, въпреки че му е пращал служебните доклади и от време на време се е консултирал с него. Старецът се е скрил, ала не от правителството, от Падиля или от Алварес, а от мен. Нямах много време да го разпитвам, но явно е съзнавал, че случаят Ренар не е бил безуспешен… Вероятно се е догадил за това в последните дни, непосредствено преди политическите кръгове да вземат решение опитите да се прекратят и да изиграят сценката с моето „освобождаване“. Точно така, маската Йорик съществува, Диана. Виктор я е изтръгнал от мен, оставяйки след себе си месо, направено на парчета, като в същото време хем се е страхувал, хем ме е чакал да я демонстрирам. И затова се е скрил, само че в Мадрид, а не някъде далече. Дъртият магьосник ме е дебнел от пещерата си, заобиколен от своите обучени агенти телохранители… И неговият мъничък Ариел не му е изневерил.