Единственото движение у Диана, което й се противопостави, бе, че се обърна с лице към нея и я изгледа. Но бързо се успокои: все още й беше подвластна.
— Старият не се доверяваше никому, естествено — продължи, — само че самият Падиля ми каза, че ти си единствената, която би могла да влезе в контакт с него. Нямам идея какви данни ти беше предоставил за „господин Пийпълс“, или просто е предполагал, че щом става дума за теб, дъртакът ще си покаже носа от дупката. А да се използват маски, за да се осъществи някакъв контакт между вас, беше безсмислено, защото старчето щеше да ги усети начаса. Той представляваше едър улов и спрямо него не можеше как да е. И един ден разрешението дойде. Падиля, на когото нареждах да ми докладва всяко нещо, което се случва с тебе, сподели, че си оказала натиск върху него Вера да не участва в залавянето на Воайора. Дадох си сметка, че именно това е, което чакам: да се появи един велик психар, да е сложен случай, по повод на който да прибегнат до Дженс… Обаче не биваше да губя никакво време. С Падиля можех да се занимавам и цяла година и да го ползвам на части. Сега обаче нещата стояха по различен начин. Ако ти напуснеше работа, щеше да ми е далеч по-трудно да се сдобия с тебе, от друга страна нямаше да мога да се добера до Вера, освен под някакви специални претексти. Знаеш, че всяко успешно представление се нуждае от свестен сценарий. Така че три поредни нощи аз и Нели се посветихме на залавянето на Елиса Монастерио, приятелката на Вера, хванахме я, когато мина покрай колата ни. Натиках я в мазето на къщата и я програмирах. Полицията ще открие трупа й в един язовир на североизток, където тя самичка си се хвърли. Невинна, но полезна жертва. Поради тая именно причина поведението на Вера вече ти се стори логично. Гениално, нали? Освен това започнах да се замислям дали не бих могла да те ползвам за нещо повече от привличането на Дженс. Да хвърля върху теб отговорността за всичко, което предстоеше да направя.
Спря. Защо й се стори, че Диана прекалено начесто примигваше? Бе ясно, че не е в състояние да излезе от психозата единствено чрез собствената си воля, но в същото време знаеше и колко опасна би могла да бъде. Втренчи се в очите й и мигането престана. Можеше да се дължи и на огромното удоволствие, което това й доставяше. Продължи:
— Направих така, че Падиля да се срещне с Вера още на следващия ден привидно поради изчезването на Елиса. Заведе я до колата, където я очаквах, и я програмирах да проникне в апартамента ти. Вера знаеше кода и не се наложи да насилва вратата. Преди да се появиш, постави в дъното на гардероба ти куклата, която бях сложила в ръцете й, и монтира микрокамери в хола и спалнята ти. По тоя начин вече знаех всичко за обажданията ти и движението в къщата… После тя се сби с тебе, счупи оня портрет на родителите ти, дето си го държеше в стаята… Всичко се получи много убедително, не е ли така? И ти се превърна в актриса от моя театър. Знаех, че възнамеряваш да заловиш Воайора, за да отървеш Вера, и казах на Падиля да ти отпусне два-три дни. Ето как те притиснах да потърсиш помощ от Дженс, което и направи. Сутринта в деня на срещата ви изпратих Нели в парка в Нулевата зона, докато аз се занимавах с Алварес. Като научих къде е жилището на Дженс, вече можех да контролирам и него, така и разбрах, че те е посъветвал да дойдеш в чифлика да се упражняваш. Помислих си, че ще е забавно Алварес също да се появи тук, да поподреди манекените, да им сложи табелки… Наистина имах нужда да те въвлека напълно в тая въртележка и да те накарам да си подгониш опашката… В основните навици на Ренар, според проекта на Дженс, влизаше и това да оставя обесени кукли на местопрестъпленията и аз реших да сторя същото. Девизът ми стана „Ренар се завръща“. Това исках да внуша на всички. Използвах символа на „Мяра за мяра“: произведение, посветено на справедливостта. Щеше ми се Дженс да се поизпоти малко, преди да го довърша. Много от нещата се подредиха сами. Трябваше да заловя сестра ти, за да станеш съпричастна, защото нямаше начин да я подчиня предварително изцяло, това щеше да събуди най-малкото някои подозрения. Хванах я вечерта, когато се готвеше да излезе на лов, като я програмирах да ми отвори вратата. Скрих се в кухнята, подготвих се с необходимата маска и щом Вера се появи, й заповядах да изключи подкожния чип и я отвлякох със себе си. Отначало я криех вкъщи, в мазето, после — тук. Разбира се, следвайки инструкциите ми, Падиля подправи анализите, с цел да стовари върху Воайора вината за изчезването на Вера. С нашия старец се получи далеч по-лесно. След мнимото ми погребение Дженс реши, че няма причини да се страхува от мен, разпусна телохранителите си и се прибра съвършено сам. А аз го чаках в дома му. Една Аура бе достатъчна. Наредих му да си стегне куфара като за пътешествие и го доведох в чифлика. Тук го посъветвах: „Щом за теб е от такава важност собственият ти мозък, ще ти доставя удоволствието да си го пипнеш с ръце.“ Облякох го като Леонт и му поставих маска. Малко след това, като се сетих, че ти и Мигел трябва да дойдете, промених плана и му нареди, че да ти се обади. Той повтори всичко, дума по дума, както му го суфлирах… Виждаш ли, използвах те в качеството ти на агент, за да заловим най-едрия…