Забеляза промяната в Стойката на жертвата си, само че беше прекалено късно.
„Не е възможно — най-напред си помисли. — Не е възможно да се освободи толкова бързо…“
И в същия миг получи силен удар.
Не беше кой знае колко точен, можеше и да го избегне Диана се опита да я удари втори път, но се движеше като боксьор в десетия рунд, беше гроги и единственото, което успя да постигне, беше да загуби равновесие. Клаудия не й предостави повече възможности. Вдигна дясната си ръка, опря обратната страна на дланта върху челото, сякаш бършеше потта си, и в следващия миг започна да я сваля надолу към бедрото и изстена точно както се изискваше при маската на Труда, предназначена за светкавична реакция. Ефектът бе моментален: Диана отведнъж престана да проумява действията си.
— Курва — изсъска Клаудия, след като възвърна превъзходството си.
Само че как стана това, как успя да я нападне, въпреки че беше под въздействието на маската? Освети пода под краката й и разбра. От развързания мръсен бинт на лявата й ръка капеше кръв.
Поклати глава, дълбоко учудена от приложената от колежката й тактика: нарочно бе разранила мястото около пръста си. С цел да намали удоволствието от това обсебване. Пред нея не стоеше новачка, без всякакво съмнение.
Много е опасна.
Но тя пък беше изключително бърза. И разполагаше с огромна власт.
— Защо… защо правиш това с мен…? — профъфли Диана.
Клаудия се възхити на нейното усилие.
— По-добре попитай: защо не? — процеди през зъби. — Надявам се, не си въобразяваш, че съчувствените ти посещения през тия месеци и потупванията по коляното са те издигнали особено в очите ми, а, superwoman! С теб никога не сме били приятелки, така че защо идваше? Ще ти кажа — за да не се чувстваш виновна. А бяхме две еднакво кадърни… Не, аз винаги съм била над теб, винаги… И когато тая дърта свиня реши да накълца мен, осъзнах, че си жива единствено защото те фаворизират, а идваше да ми дърдориш: „О, колко съжалявам, колко съжалявам…“ Разбира се, че съжаляваше. Съжаляваше и усещаше едно голямо облекчение! — Докато говореше, протегна ръка към потното лице на Диана и го притегли към своето. Това бе също контролиран жест от маската на Труда. Тогава изненадващо вдигна прожектора и освети отблизо лицето й. Увери се, че не примигва, намираше се в състояние на предобсебеност.
Само че трябваше да е сигурна. За тоя демон всяка мярка беше недостатъчна.
— Съблечи си якето и ми го дай — заповяда й. Диана се подчини светкавично и Клаудия го захвърли надалече. — На колене. — Диана се свлече надолу. Прожекторът осветяваше обилната пот по лицето, ръцете и врата й, това също доказваше, че е на ръба на пълната обсебеност. Оранжевата блуза, мокра, бе полепнала по тялото й. — Удари лицето си с дясната ръка. — Видя Диана да се свлича след удара от собствената си ръка и да изпружва дългите си крака, обути в джинси. Но незабавно се върна в положението на колене и вдигна лице, сякаш в очакване на следващия шамар. Даже и не изохка. Това бе още едно доказателство в същата посока. — Добре. — Успокои се.
Вече нямаше съмнение: Диана бе изцяло под контрола й и най-ужасната болка не би я накарала да мръдне от мястото си, ако не й заповядаше.
Огледа я с пълното съзнание за властта, която упражняваше върху й: Диана бе в краката й, превила гръб, изложила доверчиво гърлото си, готова да изпълнява нейната воля. Както Нели Рамос, Алварес, Падиля и Дженс. Вълшебствата ми действат. Единствено я притесняваше фактът, че все още не я притежаваше напълно. Както я бе подредила, в това положение на малоценност, би могла да го постигне само с промяна в тона на гласа, наподобявайки нещо като мелодия, от рода на тайнствените песни на духа Ариел, но знаеше, че това ще попречи на цялостния план. Нямаше да й се размине да стане нейна, така или иначе, ала не и преди да извърши всичко онова, което бе замислила.