Усетих как след миг вече нямаше да има път назад. И сетният лъч здрав разум щеше да залезе в главата ми, както градът изведнъж потъва в мрак, щом спре токът.
— И за последно ще ти кажа още нещо — прошепна Клаудия, докато ръцете й пълзяха нагоре бавно, като бръшлян, около собственото й тяло. — Никога не си била по-добра от мен. Беше готина, чаровница… И затова Дженс те запази, ти му харесваше. Но никога не си била като мен. — Слабите й ръце се вдигаха като изгрев: когато стигнеха догоре, слънцето на маската щеше да ме заслепи напълно. Вече почти чувах смазващия грохот на удоволствието, трополенето на тежката машинария, която караше да вибрират всичките ми органи. Разполагах само с няколко секунди. Бе важно обаче да ги използвам правилно, а концентрацията ми костваше все повече и повече усилия. — Предавам ти Йорик, Жирафке… — добави, ръцете й вече се изпъваха нагоре: взрях се в тях, широко разтворени, движещи се свободно и леко като криле на космически кораб. — Но бях аз тази, която го постигна, и това не го забравяй, не ти… Запомни го завинаги.
— На добър час, Сесе — казах й.
И го направих.
Бяхме агенти, бяхме измамнички. Надявах се да съм я заблудила с опита си да й приложа маска преди малко. Всъщност, както винаги, имах и втори план за действие, но малко странен. Бях решила да застана пред огледалото и да издърпам завесата, която го покриваше отчасти. В мига, когато Клаудия довършваше последните движения, сторих единственото, на което бях способна в положението, в което се намирах. Не можех да я атакувам, не можех да избягам, дори не можех да затворя очите си.
Но можех да спра да се съпротивлявам и да падна в краката й.
Това и направих: като поклонник пред своя идол. Ръцете ми, все още вкопчени в завесата, я повлякоха надолу. Надявах се да я смъкна от корниза.
Огромното парче тежък плат се свлече заедно с мен. Не изкрещях от болезнения удар в коленете, нито дори от това, че се „събуждам“, както в тъпанарските фантазии за хипнотизатори и хипнотизирани. А от съзнанието, че съхранявам късче собствена воля.
Не знаех дали същото се случва в този миг и с Клаудия.
Продължавах да стоя неподвижна пред огледалото, в което виждах образа си, застинал във финалния жест на маската. Всичко това бе една импровизация, която целеше Клаудия да съзре отражението, да излезе от ролята и маската да отслаби въздействието си върху мен, но резултатът надмина всичките ми очаквания. Какво й се бе случило? Никога не бях чувала за агент, обсебен от самия себе си.
Отдръпнах се и седнах на пода да си поема дъх. Неприятните физически усещания: болката в китката, потта, която се стичаше навсякъде по мен, ме накараха да повярвам, че контролът на Клаудия се разсейва. Бях замаяна, сякаш ме бе преобърнала силна вълна, но се чувствах свободна.
Вдигнах глава. Клаудия остана в същата поза: разтворени крака и изпънати нагоре ръце. Изглежда и не дишаше. Бе толкова особено, толкова ужасяващо, че с мъка извърнах очи, след като гледката за миг ме бе вцепенила до такава степен, та дори не посмях да се взра в лицето й. „Това е Йорик“, помислих си. Моята маска никога не би произвела подобен ефект върху нея, но и си спомних думите й, когато каза, че Йорик е „добавка“, раздуваща до невиждани граници удоволствието, получено от която и да е маска. „Наблюдавала е отражението на Йорик в огледалото и от това е обсебена“, реших.
Ала в оня момент не можех да мисля какво да правя с Клаудия, други се нуждаеха от мен.
Завтекох се към Мигел. Издърпах манекените около него и установих с облекчение, че все още имаше пулс, макар и слаб. Стегнах бинта на китката, за да мога да използвам останалите си пръсти и да спра кръвотечението. После взех прожектора на Мигел, включих го, разкопчах му ризата и разгледах раната му. Куршумът бе влязъл малко по-надолу от лявата ключица. Беше още жив по чудо. За щастие изстрелът бе само един, но бе загубил много кръв, а студеното му тяло и блестящата по него пот ме накараха да мисля, че изпада в шок. Забелязах, че той сам се бе потрудил да спре кръвотечението с ръка, и му помогнах да ползва якето ми. Докато търсех телефона из джинсите си, предположих, че ще е излишно, защото Клаудия вероятно предварително е включила заглушители и той няма да ми бъде нужен. В екрана обаче видях, че има покритие. Стори ми се прекалена увереността й, че и без това контролира напълно положението и не са й необходими други мерки. Или пък я е объркало нашето пристигане в чифлика.