Пусна ме и ми се стори, че го обзема срам. Направи се, че разглежда обложката на някакъв видеодиск, който остави на влизане в „стаята на откровеността“ върху лавиците, запис на сцена от Алтеа, с участието на професионални ченгета под прикритие във ФБР. И си спомних за онова, което бе казал Дженс за случая: „Тоя филм е от времето, когато ФБР бе сериозна институция.“ Вече от две години работеше на новото си място, след като на четирийсет се бе оттеглил от поста ченге под прикритие. На неговата възраст болшинството от нас бяха или избити, или напълно изпаднали в дупка. И става дума за почти всички, които не бяха имали благоразумието да се махнат навреме. Мигел очевидно бе излязъл читав от тази клопка.
Спря да разглежда диска и се обърна към мен. Онова, което забелязах в погледа му, ме накара да потръпна.
— Има… и още нещо, Диана… — промълви. — Падиля не искаше да ти го каже… — И мъчително преглътна. — Става думи за сестра ти.
5
Всъщност никак не е лесно да се движиш свободно тук, из Лос Гуардесес, както впрочем и в което и да е полицейско студио. И не че съществуваше някакво особено наблюдение от въоръжени агенти и суперсложни електронни системи, защото и най-модерната технология може да бъде преодоляна от още по-новата, и най-добре подготвените хора могат да бъдат неутрализирани от още по-добре обучените.
Сградата сама по себе си не представляваше нищо впечатляващо. Това бе бивша селскостопанска ферма на около петдесетина километра на североизток от Мадрид. Беше двуетажно каменно здание с обширно подземие. Когато имахме сеанси, се пълнеше с коли и камиони пред входа, като в края на деня всичко и всички изчезваха, не оставаше и следа, че там нещо се е случвало, единствено може би дреболиите и „стаята на откровеността“ и някоя и друга мебел. Случайно попаднал посетител би помислил, че се е снимал филм. На входа, при портала на паркинга, обикновен служител по сигурността искаше пропуск, след като тържествено ни поздравяваше. Нищо повече. Нито специално обучени кучета, нито снайперисти, нито бодлива тел. И въпреки това, като и разказа от Кортасар, тежко му на оня, който се опита да проникне в „завзетата къща“ по време на сеанси с агент под прикритие.
Когато Мигел ми каза всичко това, стиснах зъби, обърнах се и излязох от „стаята на откровеността“, без да продумам, без да отдавам внимание на това, че се опитваше да ме спре, също и на минаващите около мен колеги и техници. Забила поглед в земята, както обикновено се движехме из студиата, без да се заглеждам в никого, без да разговарям пресякох коридора и преди да вляза в салона за почивка (широко помещение с маса за пинг-понг, няколко спортни тренажора и портативен автомат за разхладителни напитки), поех по стълбите за студиото в подземието. На дъската пред входа в края на стълбището бе изписано заглавието на маската, която в момента репетираха: Оргия. „Звучи добре“, набързо бе добавил някой шегаджия отдолу с разкривени букви. Аз лично не бях зависима от този синдром, но известни жестове от това представление можеха да ми повлияят и бях благодарна, че го бяха обявили. Бутнах вратата и потънах в мрака.
На четири от сцените осветлението бе запалено, имаше по двама-трима души на всяка една. Най-младите бяха на първата, а на останалите три — по-възрастните. На всички се играеше Оргия и атмосферата беше тежка, някак лепкава. Из пространството се разнасяха пъшкания и насечени фрази, почти всичките от текстове на Шекспир, примесени с кратки напътствия от страна на наставниците. Тръгнах напред, заобикаляйки човешки фигури в тъмнината, докато стигнах до последната сцена.
Там бе сестра ми. Декорът се състоеше от няколко бъчви, осветени с прожектори, и Вера пълзеше по пода край тях. Докато я наблюдавах, се присъедини Елиса Монастерио. Двете бяха голи и подхванаха някакъв танц с престорени милувки, сякаш им беше изрично заповядано да не се докосват. Елиса го правеше страхотно, съвсем професионално, но със съжаление забелязах, че Вера бъркаше по простата причина, че го изпълняваше претенциозно. Влагаше умисъл, което беше грешка на начинаещ. Все още не си даваше сметка, че работата на ченгето под прикритие не е да измамиш другия, а самия себе си. Нашата сила бе в това да не съзнаваме силата, която притежаваме. Елиса също беше начинаеща, но нямах никакво съмнение, че тя ще стане ченге от класа. За разлика от нея Вера бе твърде зелена.