— Като се обърнах, думите й ме заковаха на място.
— Можеш да се ухапеш по задника, сестричке!
— Ще говоря с Падиля и тогава ще видим.
— Нямаш никакво право да ми казваш какво мога да правя и какво — не.
— Аз съм човекът, който има всички права върху тебе най-много от когото и да било на света. И освен това знам какво говоря.
— Аз също знам.
— Дори идея си нямаш.
— И какво знаеш?
— Че просто не си подготвена за това.
— Падиля смята, че съм! — Започваше да губи самообладание. Аз това и целях, да побеснее, за да й отворя очите, че още е дете.
— Недей да крещиш. Това, което интересува Падиля, е да си оправдае заплатата в края на всеки месец и да съкращава разходите. Намалиха парите за ченгетата със стаж и ползват стажанти. Това е положението, това си е негова работа. Но ти ще играеш с мен.
— И как ще го постигнеш, Диана? — Направи физиономия, от която ме заболя, защото ми напомни за мама, когато се запънеше за нещо. — Ще легнеш с него в замяна на това да ме изрита? Ще изиграеш една Оргия, като ония, дето ги правеше заради Дженс?
Не ме засегна всичко, което наговори. Знаех, че ми завижда за стажа при професора.
— Падиля ще направи каквото му кажа.
Тоя прост отговор я стресна. Лицето й заприлича на настъпена заледена локва. Стана ми мъчно, като я гледах как сменя тона и прибягва до други средства.
— Слушай, от колко време се готвя и съм сигурна, че ще мога да го направя… Елиса ме е виждала и тя ми вярва също. Снощи одобриха и нея. Работили сме през цялото време заедно.
Мислех да й кажа, че Елиса също не става за тая работа, че да я пратят да издирва Воайора, е все едно да й вържат очите и да я пуснат по ръба на някоя пропаст, но реших да й дам глътка въздух. Знам какво й струваше да ме моли. Сестра ми бе подвластна на синдрома Искане и това не й беше силата. Винаги съм била убедена, че ако има късмет, ще се събере с някой (или някоя, беше ми известно, че с Елиса са нещо повече от приятелки), от когото ще изисква, така както и от мен, да се държи като кротко агънце.
— Моля те само да ми бъде дадена възможност, Диана. Имай ми доверие, моля те. Цял живот си гледала на мен като на малко дете, за което работата е вид забавление… Не го правиш с лоши намерения, знам… Грижиш се за мен, искаш да си ми закрила и съм ти благодарна за това. Само че аз вече не съм момиченце — каза го с цялата сериозност, на която беше способна, и свали от себе си халата, може би за да ми покаже каква жена, според нея, е станала. — Работата е целият ми живот. Също като при теб… И ти й отдаде всичко от себе си, нали? Правила си и ужасни неща… не помниш ли… Заради мама и татко, заклевам те в паметта им… Ти си най-доброто ченге на земята и това никога няма да го зарежеш… Не ме карай да го правя аз.
Бе настъпил моментът, който очаквах. И без изобщо да променям тона, казах:
— Вера, аз напускам.
Погледна ме, сякаш бях някакъв призрак.
— Какво?
— Тук съм, за да си подам молбата за напускане. Вече говорих с Алварес.
— Ти… това… сериозно ли го казваш?
— Напълно.
— И кога го реши? — Произнесе го с тон, като че ли ставаше дума за нещо ужасяващо.
— Обмислям го от месеци. Но го реших миналата седмица.
— Аз… аз не знам нищо…
— Защото не искаш да знаеш, сега, като стане официално, ще знаеш.
Освен Вера и Падиля възнамерявах да уведомя и други хора. И една от тях бе Клаудия Кабилдо.
Също и господин Пийпълс, само че по телефона.
Никога не бих отишла лично при него, дори и по такъв въпрос. Само от мисълта, че можех да се изправя лице в лице с него, ме побиваха тръпки от главата до петите и студена пот избиваше по гърба ми. Ще му съобщя по телефона. И ще бъде кратко.
Вера завъртя глава като замаяна.
— Но… защо?
Вдигнах рамене.
— Искам да водя нормален живот с Мигел. Струва ми се, че и аз имам право на това.
— И ще зарежеш Воайора? — Зададе ми тоя въпрос, сякаш ставаше дума за любимия ми човек. — Ще го оставиш да прави каквото си поиска? Какво, по дяволите, те прихваща?
— Внимавай какви ги говориш — й отвърнах. — И за да съм точна, ще ти кажа, че ми омръзна да живея с омраза. Сега искам да видя какво е животът, когато обичаш някого. За разнообразие. Съветвам и теб да го направиш. На тая земя има и други неща и е добре да опиташ. Искаше да се занимаваш с кино, помниш ли, и си мечтаеше за това? Защо не пробваш? Мога да ти помогна. Имам пари…