— Спешно ли е, Диана, до гуша съм затънала в…
— Да, много е спешно. Искам да го помоля да уволни сестра ми от отдела, при това светкавично. Без компенсации и обезщетения. Искам само да я уволни.
Най-после бях успяла да привлека вниманието й. Отдръпна чашата от лицето си и ме погледна нахално. Олга се чувстваше нещо като заместник на върховния, зъбите й бяха големи, както впрочем и думите. Сякаш бе царицата на бала с начинаещи питомци.
— Какво ти става? — изсмя се тя. — Да не мислиш, че Падиля ще ти обърне внимание? Ама че си загубена!
— Ако не ми обърне — продължих кротко, — или не го направи достатъчно бързо, ще говоря с медиите. Уверявам те, че ще им бъде много интересно да си поприказват с мен. Ще им разкажа за тия сцени, за подземията, като това мазе тука, дето обучават малолетни, за да работят после в полза на правителството, за младежите и девойките, които се учат как да бъдат примамка за откачалките, а също и за всяка една от операциите, в които съм участвала. И снимки ще ми направят. Направо ще са очаровани.
Не вярвах, че някой може да ни чуе. По сцените непрекъснато се говореше и жестикулираше. Колкото до Олга, тя все така ме гледаше с уста, разтегната в усмивка, изложила на показ почти всичките си конски зъби. Знаех, че не ми вярва: предателството чисто и просто не се вместваше в логиката на нашата професия. Все пак се надявах, че заплахата ми поне малко ще я стресне. Посочи ме с пръст.
— Това не беше никак остроумно, глупачке. Наемам се да го накарам да ти тегли един ритник в задника. Ще си загубиш работата.
— Вече съм я загубила — отговорих. — Ти само го повикай.
Оставих я и се дръпнах встрани. Вера и Елиса бяха в пауза и слушаха бележките на наставника си, но Елиса използва момента да ми хвърли подозрителен поглед, сякаш се досещаше какво се каня да направя.
6
Диана не се харесваше на Елиса Монастерио.
Това й се въртеше в главата, докато вървеше по пустите улици, прегърбила се, свила ръце пред гърдите си, но не заради студа или че беше леко облечена, а по причина на онова, което се случи в Лос Гуардесес. „Надута пуйка. Глупава фукла, която живее от лихви. И сега, понеже излиза в пенсия, не желае сестра й да продължи тук и да я засенчи.“
В същото време си даваше сметка, че не е особено справедлива в оценката си. Естествено бе Диана да е подчертано благосклонна към сестра си и да я подкрепя при всички случаи. Тя също би я защитила при нужда. Беше вярно също така, че Вера е начинаеща, че все още продължават да я изненадват екстравагантностите в работата и да я плашат разни неща в обучението, но бяха ли това причини, достатъчни да й захлопнат вратата под носа?
Не се притесняваше да признае пред самата себе си ревността, която изпитваше от това, че Вера издигаше Диана на пиедестал. За Вера на този свят нямаше по-важен човек от сестра й и дори не се учуди, когато преди три дни, на излизане от Лос Гуардесес след упражненията и след едно събрание с Падиля, тя се разплака на рамото на Елиса, споделяйки с нея лошата новина:
— Падиля каза, че трябва да поработя върху стила си…
— Стила ли?…
— Ще ме остави в резервите… но вероятно няма да мога да продължа с оперативната работа…
Вбесена и неприятно изненадана, Елиса я прегърна и нежно я целуна по косата.
— Значи сестричката ти в края на краищата упражни своето вето — изрече през зъби, ала направи грешка. И Вера възнегодува:
— Не е вярно. Диана няма нищо общо. Падиля си го е решил, и то днес…
— Странно, точно в деня, когато сестра ти дойде в Лос Гуардесес да говори с Мигел…
— Елиса! — В погледа й (Елиса много добре го помнеше) се четеше и молба, и ярост. — Както вече ти споменах, сестра ми промени намеренията си. Обеща ми, че няма да му казва нищо.
„Обещала била! Като че думата й е закон!“, помисли си Елиса с яд, като си спомни как бедничката Вера се бе хвърлила на леглото в тясното жилище, което двете си поделяха в Леганес, и се бе разридала безутешно. Цялото й бъдеще, смачкано и изхвърлено на боклука за по-малко от минута. И защо? Защото Падиля беше едно гадно копеле, с отвратителен характер, озлобяло още повече от факта, че дъщеря му е инвалид. Това Елиса го знаеше, но също така добре знаеше, че като началник-отдел той никога нямаше да си промени мнението за Вера, ако Великата сестра не се бе намесила. Беше напълно сигурна, че всевластната и влиятелна Диана Бланко, една от най-добрите полицайки в Мадрид, бе отговорна за решението, постановено от Падиля.