Там всичко протече, както си му е редът, узна го впоследствие: поставиха й диагноза „булимия на нервна почва“ и я подложиха на тест от около петдесет тъпи въпроса от сорта „кой цвят ти харесва“ или „коя е предпочитаната ти песен“. Но явно Елиса се бе справила добре, защото ги насочиха към друг кабинет, по-особен от предишния, където я разпитваха за семейството и приятелите й (та какво семейство имаше тя и какви приятели?). Там я научиха да се отпуска, да се бори с желанието за повръщане и най-важното — да изпитва удоволствие, нещо, което бедната Елиса дори не си бе и представяла в края на тринайсетгодишния си живот, изпълнен със забрани, лишения, образи на хора, облечени или голи, които се движеха и говореха. След това й препоръчаха интересни упражнения, като това, най-забавното от тях, да виси окачена неподвижно за колана си, без да излиза от пространството, очертано от пирамидата на един триножник. С течение на времето разбра, че това са упражнения за хора от вида Плът. И че именно този е прототипът й. Не защото обичаше наденици повече от риба, както през смях й го беше обяснил един от психолозите:
— Имената на човешките наклонности са просто думи, като наименованията например на цветята. Да принадлежиш към филията Плът означава единствено, че твоята психологическа същност е структурирана по специфичен начин и има склонност към определени жестове, думи и представи, различаващи се от ония, към които изпитвам влечение примерно аз, който принадлежа към разновидността Маска.
Елиса на шега отвърна, че е благодарна за това обяснение, но че все още нищо не проумява. Какво значи псином. Без съмнение, според принципите в обратния свят на оня същия психолог, да не разбираш нищо е доказателство за проява на върховна мъдрост. Когато тънеш в незнание, си максимално предразположен да изпиташ удоволствие, да предоставиш необходимата свобода на психологическата си същност да се възползва, без да са нужни каквито и да било обяснения. „Както в театъра — беше добавил психологът, — актьорът не е автор на произведението, той само изговаря репликите, онова, което е написано в него.“ И в края на краищата единственото, което на Елиса й бе предоставено да прави, беше да се движи като на шега, да се облича и говори, както я съветваха. Учението в колежа, животът в дома на майка й и даже мечтата да стане журналистка минаха на заден план. Това и нищо друго!
И после, когато ония, сериозните господа в тъмносини костюми се срещнаха насаме с майка й, Елиса бе поканена да си събере багажа и да се раздели завинаги с нещастното и тъжно момиченце, каквото беше дотогава. Премина двегодишно обучение в нещо като университетски колеж сред възвишенията край Мадрид и след това я настаниха в квартирата в Леганес заедно с Вера. Започна с театралните упражнения, изчете Шекспир, влюби се в един колега и после във Вера. Срещаше се рядко с майка си и сега разговорите й с нея преминаваха мирно и тихо. Имаше добри приятели, чувстваше се осъществена и щастлива.
И когато й казаха, че всичко това означава, че е ченге под прикритие, не се стъписа.
Искаше го още преди да научи как се нарича.
Двамата мъже й преградиха пътя, като застанаха от двете й страни по диагонал, за да попречат да се втурне напред или да се върне обратно. Дъхът им я лъхна в лицето, миришеха на евтина бира.
— Я, какво намерихме!
— Ау, самичка, да не си се загубила?
— Загубила? Оооо! Я погледни отзад. — Смях.
— Какво дупе!
— И панталони! — изхилиха се. — Как само й стоят!
Говореха испански трудно. Елиса си помисли, че са румънци или чехи. Бяха много млади и много руси, по облеклото приличаха на трафиканти, вероятно дребни. Този от лявата й страна, по-ниският от двамата, носеше тясно яке, което на светлината на една реклама, която обявяваше, че дискотека „Таркино“ е съвсем наблизо, бе като от змийска кожа. Другият, увит в кожена шуба, беше по-дългокос и рошав от приятеля си, лицето му бе тясно и издължено, като на вълк. Цялото им облекло без съмнение бе купено от китайците и платено с пари от прахчета. „Змията и Вълка — две идиотчета“, помисли си Елиса, дошли кой знае откъде с надеждата да продадат стоката си из клубовете и ако господ се смили над тях, да оберат някой заблуден в мрака или да изнасилят някое момиче, е, можеше и двете едновременно. Навярно носеха и оръжие, макар Елиса да се съмняваше, че са го употребявали някога.