Вера, която се бе навела да събира парчетата от снимката, възнегодува отново. Забележката не беше най-удачният начин да я успокоя.
— Тази квартира вече не е твоето прикритие, нали? Ти напусна работа. Скоро ще се разкараш оттук. Освен това искам да знаеш, че от интригите ти не излезе кой знае какво. Тая сутрин заявих на Падиля, че докато Елиса не се върне жива и здрава, всяка нощ ще се появявам по обектите, независимо дали му харесва, или не. А той ми отговори: „Кажи го на сестра си, тя е тази, която настоява повече да не работиш. И ето ме тук. Затова съм дошла.“ — Смръкна сополите и избърса носа си с ръкав. — Можеш да си сигурна, че ще излизам всяка нощ, докато попадна на тоя козел и докато Елиса не се появи, заклевам ти се… — Гласът й се прекърши.
— Счупи снимката на мама и татко — прекъснах я, без да си давам сметка защо така глупаво, също като самата нея, възроптах и аз.
— Ти я стъпка — отвърна ми. — Стъпка и тях, и всички спомени.
Обвинението ме накара да реагирам. Заговорих напълно спокойна.
— Не, не съм ги стъпкала аз. Нашите родители ги убиха пред очите ни, Вера, когато ти беше на пет, а аз на дванайсет, а нас ни причиниха такива ужасни неща, че даже не сме в състояние да си ги спомним. Прекарахме месеци по болниците, това поне го помня. Тъпанчетата ти бяха спукани, дори не ме и чуваше. Лекарите твърдяха, че е от ударите. Спеше през по-голямата част от деня, а аз седях до теб, за да ме видиш, като се събудиш, и да ти говоря. И знаеш ли какво ти казвах? Разправях ти, че тогава, когато това стана, не успях да ти помогна, но че се заклевам в паметта на нашите родители, че никога няма да позволя занапред някой да ти причини зло. Че ще убия всеки, който те пипне. Не, не че ще го убия, че жив ще го изям. И направих всичко възможно да си изпълня клетвата. — Замълчах за миг. — Изиграх ти гаден номер в понеделник, знам, но ще го направя и пак, щом разбера, че се намираш в беда. Бих сторила всичко, ако това се случи, Вера. Каквото и да е то. Не само заради тебе, и заради мама и татко.
Вера вече бе събрала всички парченца от портрета и внимателно ги сложи на нощното шкафче. После се приближи до плетения стол и взе вълнената си жилетка, която бе оставила на него. Не промълви нищо, докато не си я облече и не спусна отгоре хубавата си кестенява коса. Като я гледах, ми стана мъчно колко самота имаше в очите й.
— Ти прави каквото искаш — каза тя с безразличие. — Но аз ще излизам всяка вечер да дебна това животно. Всяка!
Тръгна към изхода, ала в един момент се спря, сякаш беше забравила нещо, и се обърна към мен. — Само те моля за едно, запази съчувствието за себе си.
Не затвори вратите зад гърба си. И за известно време аз също ги оставих отворени.
— Какво, по дяволите, искаш, Бланко? Сега не е моментът за разговори, майка му стара, до гуша сме затънали в работа от снощи… Разбра ли, че Елиса е изчезнала…
— Да, Вера ми го каза — отвърнах, като едва потисках яростта си. — И някои други работи също.
Усетих, че Падиля се поколеба.
— Виж, трябваше да й разкрия истината, като ми се обади тази сутрин… Това за Елиса се разчу, нали ме разбираш? Заяви, че ще излиза всяка вечер, каквото и да предприемем, че не можем нищо да й забраним…
— Естествено, че можете — изрекох сухо.
Опитвах се да не показвам никакви емоции с гласа си, но ми беше трудно, въпреки че разговаряхме по телефон, а не очи в очи. Хулио Падиля, директорът на нашия отдел, Цезарят на всички агенти, бе от филията Искане, също както Вера. Най-добрият начин да го привлечеш към себе си бе да му говориш абсолютно хладно.
— Можеш да я подведеш под отговорност за неспазване на заповед — добавих. — Можеш да я караш да повтаря всяка вечер един и същи етюд. Можеш да пратиш друг агент у тях да поработи върху профила й. Да поставиш кучета пазачи на вратата й…
— А можем и да извикаме някой ясновидец да й предскаже кога ще й излезе късметът, ако желаеш — прогърмя сърдито гласът на Падиля в слушалката. Говорех, коленичила на пода вкъщи, и чуках по клавиатурата на лаптопа, за да извадя всичко, което имаше в нашата кодирана мрежа за прототипа на Жертвоприносителя. — Хайде, Бланко, в понеделник се опита да ме заплашваш, но без мен няма как да минеш, нали така? Искаш да опазим сестра ти, само че какво ми предлагаш в замяна? Пари или своето тяло? — саркастично подхвърли той.