— Какво?
Двамата ме погледнаха, притихнали. Монтемайор затвори папката със снимките на жертвите и остави стрелката да плува върху екрана.
— Сигурни сме, че познава нашия свят и ни избягва умело, Диана. Тоест не му действат класическите номера. Да разгледаме например гардероба. Знаем, че пленява жертвите си. Това е доказано. Дебненето може да продължи дълго, но залавянето е светкавично, още в момента на попадението. Освен това при него външният вид на жертвата е решаващ. Така ли е? — Потвърдих. Това го знаех. — Само че външността не на всеки типаж е подходяща за жертвоприношение. Французойката Сабин Бернар беше ето с това палто… — Монтемайор мръдна стрелката. В сумрака на кабинета, насред едно от помещенията на отдел „Профили“ в Лос Гуардесес, се появи образът на манекен, облечен с палто. Монте го завъртя, да го видим триизмерно. — Разгледах снетите данни от квантовото изследване. Това палто не би привлякло зависимите от Жертвоприношение толкова, колкото тия от Привидност. Друг пример: германската студентка на обменни начала Силке-Хедрун Ланг. Била е облечена съвсем обикновено, широк панталон, нещо такова. — Посочи червените точки по краищата на дрехата призрак, която се бе появила на мястото на палтото. — Това секси подобие на колан, сложено ниско долу, би се харесало на някой от Падение. Само че Надя Хименес, проститутката, която той пипна един месец по-късно, е ходила почти гола, с нещо като цветно горнище и разноцветни очила, което привлича подвластните на Изложение. Зависимият οт Жертвоприношение не би следвало да бъде привличан οт разголени бедра.
Бях объркана.
— Тогава защо трябва да се обличаме по определен начин при акция?
— Защото квантовият анализ на гардероба показва, че между петдесет и седемдесет процента принадлежат на профила на Жертвоприносителя — каза Монтемайор — А останалото на разни други. Някои от тези подробности сме се опитали да ги отнесем към вашия начин на обличане, за момента без особен успех…
— И какви са останалите профили?
— Чакай. Ще ти покажем няколко примера.
Още едно чукване по клавиатурата и във въздуха се появи пано, разграфено на квадрати и във всеки един от тях различни изображения: улични лампи, тротоари, фасади на сгради.
— Околната среда влияе при всички случаи — продължи Монтемайор. — Имахме свидетел при отвличането на полската студентка Сувенка Зайонц, през май миналата година. Нейна съседка я е видяла да се качва в една кола…
— Обърнала е внимание на марката и цвета на автомобила, милата — намеси се Начо, — дамата е на възраст и, естествено, не е наясно с новите преносими апарати за светкавично „тониране“. Ние имаме такъв. Събира се в куфарче. Елементарно е: закарваш колата си на някакво място и за половин час става неузнаваема. Е, не слагаме в сметката какво струва тая технология… О, извинявайте, dear professor. Май ви прекъснах.
Монтемайор въздъхна, преди да продължи, и смени картината във въздуха.
— Сувенка е чакала автобуса, избрал я е тъкмо в този момент. Съсредоточете се върху фона. Манекенът е сложен на мястото на девойката: съвсем близо до ъгъла. Вижда се отдалече, бих казал. И още щом е забелязала колата, се е обърнала, ето така, а с това нараства и вероятността да бъде привлечен индивид с профила на Жертвоприносител… Само че вижте сега от този ъгъл или… от този, двете възможни посоки, откъдето се е задала колата… — Размърда манекена жена напред-назад и го разчлени на части, които в същия миг смениха местата си: кръст, гърди, крака. — Виждаш ли? Сценарият на това отвличане не е на жертвоприношение в чист вид, има примеси на Зора и на Тайна, даже ако включим подробностите от поведението на жертвата… С други думи, престъпникът от тази сцена не е от профила на Жертвоприносителя, басирам се на едногодишна заплата.
— Че на теб човек и лайното ти не може да отмъкне — прибави Начо.
Монтемайор не му обърна внимание.
— А в случая с Герит ван Остен…
Реших да го прекъсна.
— Не е сигурно, че точно такива са били конкретните обстоятелства при направата на избора. — Замълчах засрамена, за малко да се изпусна да ги нарека профита. — Както и да е, вие сте по-наясно от мен…
— Психологическата същност, мила Диана, си е чиста математика — каза Монтемайор студено. — В подобен момент ти си съпричастна в качеството си на актриса според сценария, но оня, който те наблюдава, реагира по точно определен и поддаващ се на изчисление начин, винаги.