— Не сме във времената на Шерлок Холмс, dear Уотсън — отбеляза Начо. — Днес всяко едно престъпление представлява уравнение, което минава през квантовите компютри.
— Край на детективите, на полицаите, на съдебните лекари… — прекъсна го наставнически Монте. — Останаха единствено компютрите, профайлърите, агентите под прикритие и Шекспир.
— Добре — съгласих се.
— Не, не, не е добре — заплаши ме Начо на шега. — Обиждаш ни, госпожице Бланко.
— По-разумно би било да ти разкажем със свои думи нещата, които специално на тебе могат да ти свършат работа — най-после реши Монтемайор, докато с привидно смирение му се извинявах: „Много съжалявам, господин Пуентес.“
Неочаквано във въздуха се появиха истински ужасии. Снимки от съдебната медицина.
— Гениталии — уточни Монтемайор. — Неорганичните предмети, които се вкарват във вагината, най-общо се разделят на два вида: с форма на фалос и всякакви други. Профилът на Жертвоприносителя никога не го прави с такива, които не наподобяват фалос, просто другото не му доставя удоволствие. Но във вагината на Сувенка Зайонц имаше повече от петнайсет стъклени парчета от бутилка, вкарвани с пинсета. Стъклата не напомнят по никакъв начин фалос, обаче във встъпителните действия към ритуала съществуваше известен процент, който не можеше да не е на Жертвоприношение. За да добиеш някаква представа: все едно Начо ги вкарва с пинсета, ти ги подбираш, една част ти, друга част аз… и всеки един от нас се влияе в тази обща работа от психиката на другия. Във вагината на Вероника Касадо пък имаше само опити за проникване, без…
— Естествено, тя беше на петнайсет години — намеси се Начо. — Бе teenager-ката на групата. Вероятно това е оказало влияние. Срещат се престъпници от филията Жертвоприношение, които не проникват в жертвата, когато е невръстна.
— Приемам, скъпи ученико. Само че при чупенето на ставите отново се появяват проблеми. И изобщо при счупванията. Те могат да бъдат открити или скрити. Първите отварят пътя към вътрешността на гениталиите. За престъпника това може да означава „счупих твоите катинари“. Воайора използва масивно съоръжение за чупене на тазобедрени кости, гръбначен стълб и разчленяване на ставите на крайниците. Но при някои жертви имаше счупени или отрязани стави на пръсти. — Разтвори и затвори лявата си ръка. — Което представлява скрито счупване, неприсъщо за профила на Жертвоприносителя…
Монтемайор се поизпъчи, обзет от чувство за наранена гордост пред Начо. Заговори за „действието на свредела“, опитите за проникване в кухини като уста, очни орбити, както и за „широкото отверстие“. Илюстрира ги с холографии на трупове, а аз ги гледах като хипнотизирана. Даже и не чувах сухите медицински обяснения на Монте. По време на своята кариера съм залавяла или съм помагала да бъдат заловени десетки чудовища, но все още, както първия път, когато се сблъсках с подобен изверг, се учудвам, изпитвам същия ням ужас, силно гадене пред гледката на налудничавите им дела. Защо? се питах. Въпреки че знаех, отговорът е някъде дълбоко, дълбоко в собствените им души, ала все още продължавах да се питам. Защо?
Докато спореха по начините за изрязване на аналния сфинктер, вметнах:
— Момчета, страхувам се обаче, че не разполагам с цялата сутрин. Можем ли да обобщим нещата?
— Обобщи ги ти, Начо — посочи го Монтемайор. — На мен не ми е приятно да давам лоши прогнози.
— Знаеш ли, Диана — попита ме упълномощеният, — защо го наричаме „Воайора“?
— Защото е специалист по подбора с поглед. Така поне се говори.
— Така се и смята в отдела… Но в действителност причината е, че оставя да действат други, макар и контролът да се упражнява от него. — Втренчих се в Начо. Да, има и други, които му помагат.
— Момент — прекъснах го, — ако използва съучастници и им позволява и те да подбират жертви, в анализите трябва да се появят и други психологически профили. И тогава ще говорим за престъпна група от двама или трима криминални, или за цяла банда…
— Точно така — съгласи се Монтемайор, — точно това му е шибаното. Има следи от други профили, но според компютъра в недостатъчно количество, за да заключим, че е компактна група.
— И какво означава това, преведено на нормален език? — попитах полугласно.
— Използва и други, без никакво съмнение. Ала по такъв странен начин, че изобщо сме в неведение как са свързани помежду си и дали изобщо са отделни личности. Наричаме ги „наемници“. Следват неговите напътствия, понякога действат и на своя глава както в подбора, така и в игричките после, но ги няма при по-специфичните действия, а и директно се влияят от самия Воайор. Ужасно лукава техника, каквато никой не е виждал. Ето защо залагаме на това, че познаването на психофактора е от изключителна важност. Обаче той непрекъснато ни се изплъзва.