В моя апартамент нямаше колони, нито пътища, но не изпитвах никаква нужда от тях, защото имах облегалката на стола. Опрях се на него, свалих панталона и бях готова да махна и блузата, когато по един от позволените канали на моя телефон прозвуча обаждане. Реших да го изслушам, без да реагирам.
— Знам, че си там, господи, че се упражняваш и че ако сега почнем да спорим, ще отиде по дяволите целият ти театър, и не искам, наистина… Ще ти кажа онова, което ти казах вчера, като ми съобщи, че продължаваш лова самичка: ти си една твърдоглава проклетница, но точно с това ми харесваш… — Усмихнах се, както стоях изправена под запалените лампи с кръстосани ръце, за да си съблека блузата. Усетих, че ми липсва, че желая ръцете му да обгърнат тялото ми и устните му да докоснат моите. И докато си го представях, нежният глас на Мигел продължаваше да звучи, сякаш и той самият се изповядваше на някаква отнесена и изпразнена от съдържание Клаудия. — Знаеш ли, откакто е почнала нашата връзка… живея в непрекъснат страх, че нещо може да ти се случи… Ясно ми е, че и на тебе ти е ясно, госпожичке, полудял съм по най-доброто ченге под прикритие на испанската полиция… — И пак се усмихнах. — Само че, и това също е ясно, с такова нещо не се свиква… Твоите писма винаги следват събитията, или са с по-късна дата, както казваше баба ми. Всичко, което започваш, си го приключваш самичка. — Спря за малко и добави: — Това не е чак толкова лош навик при определени обстоятелства, но не те съветвам да става принцип в рамките на нашето общуване. Защото искам то да трае винаги…
Това го каза съвсем тихо и ме накара да се намеся. Съобщих на апарата на висок глас „отговор“ и като се уверих, че Мигел ме слуша, продължих:
— Само тоя път, нека свърша тази работа, и ще сложа край…
Настъпи кратка пауза.
— Разбирам — рече той. — Само искам да знам… Падиля ти е дал три нощи. Какво ще правиш, ако до неделя не успееш да го хванеш?
— Не зная — отговорих искрено.
Пак се възцари мълчание и най-накрая Мигел уважи моя избор. „Обичам те“, добави.
— И аз — отвърнах и затворих. Спомних си как тази сутрин профайлърите ми казаха: „Ако искаш да избере тебе, трябва да бъдеш негова във всичко, напълно и съзнателно. Опитай се да го обичаш.“ — Обичам те, обичам те, обичам те… изричах го през зъби, мислейки за Воайора. — Ще те опека жив, любов моя…
Оставих се на омерзението и свалих блузата си.
11
Мъжът влезе в тясното мазе бос, с халат, препасан на кръста, и оздрави своя помощник и остави върху единствената свободна маса тежкия си товар. Носеше всички възможни неща, които бе успял да набави в тоя неделен ден, като най-обемистото го бе оставил горе, в гаража.
Бръкна в първата чанта и извади две машинки за телбод с въздушно налягане, бормашина с акумулатор и комплект бургии луксозна кутия. После отлепи касовата бележка, прикрепена към нея, и я вкара в малката електрическа пещ, монтирана на стената, заедно с празната найлонова чанта. Установи, че вътре имаше някакви етикети от дрехи, които не бяха изгорели. Затвори капака и реши да изгори всичко по-късно.
От втората чанта измъкна две огромни шивашки ножици, както и, това бе важно, добре че си го спомни, такаламид за смазване заедно с преносима бутилка под налягане. Наскоро имаше проблеми с машината на втория подземен етаж, която стържеше всеки път, когато я пуснеше, и то до такава степен, че не го издържаше, а със старите масльонки не успяваше да постигне нищо.
Най-накрая сложи върху масата шишетата с бетадин и кутиите ампули с дисодол, които успя да купи от дежурната аптека. Втората чанта и касовата бележка отидоха при другите. Погледна багажа, разтоварен на масата, и си отдъхна.
Бе донякъде ядосан, че трябваше да свърши цялата тая работа и неделя, да излезе от къщи набързо и да отиде до търговския център, където всичко беше прекалено видимо и на показ. По правило пазаруваше внимателно, без да се припира, а и по старите специализирани магазини в центъра на Мадрид му правеха значителни отстъпки, както и при доставки през мрежата. Но в последната седмица имаше работа до полуда и нито миг да се огледа. Така че чак в събота вечерта се усети, че незабавно се налага да достави цял куп железарии и че това трябва да се случи още в неделя. Реши да иде в „Лерой-Мерлин“, въпреки че ненавиждаше тия огромни търговски площи, пълни с фалшиви „оферти“ и където да се пазариш беше невъзможно, както и по интернет, за разлика от малките магазинчета.
На всичкото отгоре се случи и това с нараняването. Взря се в раната на синкавата светлина от неоновите лампи бе една права, червеникава драскотина около четири сантиметра и половина точно над палеца от горната страна на ръката. Беше чел, че одраскването и ухапването от човек може да се окаже особено опасно, поради което, още преди да се завърне вкъщи, го бе промивал шест пъти, три със сапун и три с хипосан, хирургически дезинфектант. Бе спряло да кърви и възпалението на кожата бе понамаляло.