— Слушай, суперкурво, дадохме ти повече пари, отколкото си виждала за цял месец. Не е ли вярно? Остатъка ще ти платим на финала. Така че не ми ги пробутвай тия с бързането. Ясно ли е, по дяволите? Наета си за цялата шибана нощ, нали? Тая нощ си наша, чуваш ли ме?
— Не те чувам. Можеш ли да викаш по-силно?
Исках скалата на агресията от него към мен да удари в червеното.
„Хайде, Лео, свали си маската, покажи какъв мъж си и колко си откачен…“ Наведох се, уж да оправя ботуша си, после изправих гръб, усмихнах се, отново станах сериозна и изпънах напред ръцете си. Тия движения възхитиха непрестанно мърдащия върху седалката представител на Течност, от удоволствие почти обърна очи. Когато в началото се качихме в колата, ме сложиха отзад и аз се възползвах от това да привлека Педро и да предоставя на Лео свободата да изразява на воля себе си. Педро спря да се смее и изкоментира:
— Госпожицата има право, Лео, наистина й казахме, че нашата къща е наблизо…
— Хубаво, и какво от това, още няма един. При мама ли искаш да се върнеш, муцка? Или се опасяваш да не си погубиш девствеността? Платихме ли ти? Или не? Наша си цялата нощ, така че си затвори курвенските устенца, защото много си позволяваш да си ги отваряш. Искаш ли? А? Или не искаш?
— Моля те, Лео, достатъчно — каза Течността с умоляващ тон. — Проблеми с Елена няма да има.
Още не бе дошъл моментът да се превърна в подлога на Лео, така че не отговорих нищо. Педро отново впери поглед в мен.
— Лео със своя характер, аз с моя. Но сме добри момчета, уверявам те. Ще си прекараш чудесно. За твое здраве. — Вдигна чашата с мартини и отпихме. Струваше ми се, че в моята бяха сипали и някакъв опиат. Или че някой от тях бе пръснал наоколо някаква упойка с миризма на рози. Надявах се, колко много се надявах!
Докато пиех, престанах да слушам дрънканиците на Лео и внимателно се огледах около себе си, същото направих и като се качвах в колата. Мерките за сигурност бяха по местата си: заглушителят за мобилни телефони пред отвора за проветряване на купето, блокировката на вратите, червеното око на скенера, който да установява, че не нося каквито и да било метални предмети, даже и бръснарско ножче, радар за превозните средства околовръст. Типичните играчки за хора, вманиачени на тема сигурност и лично пространство. Така че в момента представлявах пленница, която не е в състояние да позвъни по телефона, бе невъзможно да ми се обадят или да ме открият нашите екипи за проследяване от разстояние, седнала бях в едно черно ауди, което ме отнасяше като куфар на някакво напълно непознато място. На всичко отгоре вероятно ме и дрогираха. Двама негодници, разбира се.
Но аз желаех те да бъдат моите негодници.
През първата нощ, в петък, все още бях изпълнена с оптимизъм. Бях обходила почти всички набелязани места с висока вероятност и половината с ниска, а резултатът беше няколко пияници, групички развратници без конкретни намерения, предвождани от лидери с търсения от мен профил, и един полицай от същата разновидност, който не спря ме оглежда и да ме следва и който престана да ме интересува, когато се уверих, че не би ми направил нищо. Но се надявах на двете нощи, които предстояха. В събота пипнах двама вероятни кандидати, всеки в отделна кола, спряха до мен първо на магистралата, в зоната на клубовете и после в града, близо до „Санта Ана“. Единият излезе безуспешно попадение, от профила Изповед, пиян, който накрая взе да ми разправя колко лошо била постъпвала майка му с него и ме изхвърли от колата. Другият ме отведе на закътано място, отвори дюкяна на панталона си и поиска да му направя свирка. Зарязах го моментално, защото със сигурност знаех, моята тайна любов никога не би пожелала секс още в мига на „запознанството“.
На сутринта в неделя, замаяна от умората и напрежението, напълних малката си неудобна вана с хладка вода и пяна и едва-едва наместих вътре дългите си крака. Угасих лампите на тавана и оставих само ония, дето светеха долу в ъглите със студена светлина и без опасност от късо съединение.
Тоя декор много приличаше на етюда, който правихме по Профила Течност. Светлините и парата напомняха за мъглата в сценария на Джак, Джак от Уайтчапъл, един друг Воайор, дето изкормяше проститутки из един Лондон, който все още не знаеше нищо за маски, профили, психосъщности и виждаше в господин Шекспир само добър театрален автор.
Докато се отпусках, произнесох високо номера на Мигел. Приятният му глас (боже, колко ми липсваше) бе толкова мек, колкото хладката вода, която ме бе приютила.