За нещастие последвалото не се оказа чак толкова приятно.
— Не мога да убедя Падиля да ти отпусне още време, господи — каза, след като изслуша молбата ми. — Предполагам го очакваш.
— Истината е, че поне се надявах — отвърнах и усетих как кръвното ми се покачва. — Мислех, че ти си заместник-директор по подготовката на агенти. Моля те само…
— Диана…
— Моля те само — наблегнах — да продължиш настоятелно да привикваш Вера в студиото именно нощно време през цялата седмица. Единствено това. Трябва ли да подам писмена молба, за да стане? И да се подпиша?
— Диана, за бога, не можеш сама да продължаваш да…
— Вече съм на осемнайсет, татенце.
— Не съм ти татенце, нито имам претенции да бъда. — Като всички мъже, щом ги настъпиш по достойнството, Мигел реагира светкавично с една изкуствена студенина. — Гледам как се блъскаш сам-самичка… И даже да попаднеш на него… Даваш ли си сметка какво представлява Воайора? Платен ти е билетът само на отиване при него. Ако толкова искаш да се самоубиваш, пусни си сешоара във ваната, ще е много по-бързо и няма да боли…
— Тия приказки не ща да ги слушам. Аз съм полицай. И си върша работата. Като поискам да се пенсионирам, ще го споделя с теб.
— Такова беше твоето желание само преди една седмица.
— А преди два дни постъпих наново.
— Точно така. Падиля ти даде три нощи, тази е последната.
— Благодаря за съдействието — му отговорих, но все още не затварях.
— Диана, няма да успееш нито за три, нито за десет нощи… Тоя тип използва способи, които нарочно объркват профайлърите… И никой не разбира за какво става дума. Не знаем какво да правим.
— Отвлече една от нашите, може да попадне и на мене. — И потънах във ваната, за да изплакна сапуна от главата си.
— И това не е сигурно. Елиса изчезна и предварителното разследване води към него, но чакаме да видим какво ще покажат квантовите компютри. А има и други откачени в Мадрид.
— Ако можеш, кажи ми нещо, което да не знам.
— Ами например, че ми липсваш, много…
За миг нито един от двамата не наруши мълчанието.
Въпреки че негодувах, си дадох сметка за опасенията на Мигел и положението, в което се намираше. От говорителите се чуваше дишането му, на моменти дълбоко, на моменти накъсано.
— Какво искаш да направя? — накрая прошепна със съкрушен глас.
— Искам още няколко нощи — помолих, докато взимах хавлията, — искам още време. И не разрешавай Вера да излиза сама, моля те. Обещай ми да направиш всичко възможно и прекратяваме тоя разговор, без да казваме, че се обичаме, защото това ще е обида за нашите взаимоотношения.
Падиля ми позвъни един час по-късно, докато упражнявах Жертвоприношението в хола.
— Бланко, ще ми простиш, ако се държа просташки, само че ми дойдохте до гуша ти и сестричката ти. На два пъти издаваме нареждане Вера да се явява „по спешност“ в студиото и днес пак ще го сторим. Но се заклевам в небесата и съзвездието Стрелец, което бди над мене, че няма да се опитам да я задържа нито една нощ повече. Откровено казано, не ще се посветя на нейното отглеждане. И днес, както знаеш, е неделя, дъщеря ми е вкъщи, имам желанието да й се отдам и да забравя, доколкото това е възможно, че от понеделник до събота по цял ден седя върху бомба, която се казва „Воайора“… Е, не е точно бомба, но… Все едно съм си навил на фишек оставката и съм си я пъхнал в задника. Излез на улицата, направи каквото знаеш, хвани това говедо, ликвидирай го и всичко ще бъде наред. Поздравления, медал и моята благодарност за вечни времена. Но повече не ме закачай.
Даже не се потрудих да му отговарям, а онова, което ми хрумна, бе да избера номера за извънредни съобщения на Алварес. Дадох пинкода си, поисках връзка, затворих и той се обади. Показа малко повече разбиране, само че неговото съчувствие беше трудно различимо от политиката и дипломацията.
— Диана, вие сте свръхнадарена — каза ми, сякаш ми четеше досието. — С най-високите показатели за интелигентност от всичките си колеги. Подчертавам го, защото това значи, че не е възможно да не си давате сметка за ситуацията. Сестра ви не е дете, дори и да я уволним, не бихме могли да й попречим да прави каквото си поиска. Нито пък да забраним на вас самата. Падиля ви даде три нощи и тази е последната. Откровено казано, ви съветвам да си свършите работата и да ни позволите на нас останалите да свършим своята.