— И какво ще рече това? — попита Валие, като че ли се отнасяше за зодиакалния му знак.
— Най-общо, обичате саможертвите, саможертвите на другите, и не само в своя полза… Харесвате жертвата като такава, поражението, хората, които отстъпват… Онова, което конкретно ви се нрави, е да наблюдавате телата изотзад, не казвам, че си падате единствено по задните им части, но и по тях. — Усмихнах се. — На вашия псином допадат очертанията на задника, но отдалечен от вас. Както и отраженията на части от цялото, като в натрошено огледало. Вече ми е ясно, че нищо не разбирате.
Аристидес Валие стоеше с отворена уста. Предполагах, че това бе първият случай, в който пациент, откачен или не, му говореше подобни неща. Ала веднага, както очаквах, се съвзе.
— Съжалявам, но не се разпознавам в нищо от това, което ми разказа.
— То е, защото не съзнаваме напълно онова, което желаем в действителност. Видим ли нещо, дето ни харесва, го отдаваме на нещо друго, за да съвпадне със собствените ни представи за себе си: казваме, че сме влюбени например, или че интелигентността му ни импонира… Моите професори са ме учили, че псиномът не е в съзнанието, той е съзнанието.
— Но понякога се случва да се влюбим наистина — отбеляза Валие.
— Казах ви, че назоваването на нещата е без всякакво значение. Може много да ви харесва някоя жена и да наричате това „любов“, обаче онова, което се е случило, е, че в момента на запознанството ви с нея тя се е движела така или е казала нещо с тон и на определен фон, които са съвпаднали с критериите на вашата филия Лов. Било е чиста случайност. Ако сте срещнали тази жена сред подходящ декор и тя е изиграла своята роля успешно, ще бъдете обсебен и след това ще ви е трудно да се разделите с нея. А ако продължи да експлоатира същността ви, удоволствието ще е пълно и в края на краищата ще сте лишен от самоличността си, тя ще ви притежава. Повече не бихте могли да действате независимо. Това е, на което ни учат, да обсебваме и да притежаваме.
— Да видим, да видим… — Валие се отнасяше скептично, но лудостта ми, изглежда, го интригуваше. — Според казаното от теб, истински чувства не съществуват. Жената от твоя пример се движи, прави разни неща, аз се влюбвам… Погледнато така, излиза, че животът не е нищо повече от един театър.
— Именно. Театър. Ние, агентите, сме всъщност актьори. Заучаваме жестове, думи, сценарии на поведение, начин на обличане и представяме нещо като… спектакъл, който привлича другите. Това наричаме „маски“. На всяка филия съответства определена маска.
— За теб чувствата са само маски. Така ли?
Вдигнах рамене.
— Собственото ни мислене ги нарича „чувства“, но в работен план ни е достатъчно названието „маска“. Наименованията са без всякакво значение, вече ви казах. Поне за такива като нас… Така също ни най-малко не ме интересуват разни философски спекулации.
— Значи работиш като такава… — Поклати замислено глава. — Винаги съм си мислел, че има хора, които се занимават с тия работи в полицията, но не съм и предполагал, че нещата стоят толкова сложно. Представял съм си, че съществуват по-прости и преки начини в борбата с престъпниците…
— Вече не. Технологиите са достъпни за всеки. Учените са на път да изнамерят вещество, което да извлича ДНК-то на убиеца от трупа на жертвата, а на следващия ден ще открият друго, което да пречи на неговото действие. Същото се случва с оръжията и с всичко останало. Ала преди време бе решено да не се върви повече по тоя път. След като бяха описани и класифицирани видовете псиноми, всичко бе засекретено именно от такива съображения. Това беше единственото, което можеше да осигури известна сигурност… Убиецът би могъл да заличи своята ДНК, но не и начина, по който избира, убива и изоставя жертвата, това зависи от неговия псином. Съмнителна фирма, перачница на пари, е в състояние да изтрие чрез високи информационни технологии следите си, но някой като нас би могъл да проникне и да ги възстанови, като привлече висшестоящ неин служител… Псиномът не може да се скрие, нито да се промени. Удоволствието е математическа формула и компютрите ще я дешифрират. Когато идентифицираме филията на престъпника, ние, агентите, изграждаме необходимата маска, за да го привлечем. Такива хора вече работят из целия свят. В Испания това е въведено тайно след атентата с онази бомба 9-N.
Валие ме слушаше като пациент, който разказваше историята на заболяването си.
— Из целия свят, казваш… — Помисли и добави: — Странно е, че се намират хора, съгласни да вършат това, нали? Как ви подбират? Чрез обяви по вестниците?