— Какво правиш, по дяволите? — изпищя той с очи, обърнати към кожената шапка. — Какво направи? Прецака полицай ли?
— Щеше да ме застреля! — крещеше жената, по-скоро се дереше. — Да ме застреля!
В следващия миг съзнанието ми заработи отново. Първото, което си помислих, беше: „Каква е причината? Какво са взели освен заложници? Не са пипнали касата, която им е била подръка! Че това е супермаркет, за бога! Каква им е далаверата?“ И изведнъж си дадох сметка, че не става дума за това. Бяха стъписани, и ние, но и те, и то много повече от нас. Вероятно и дрогирани. На следващия ден тоя състав щеше да заеме три сантиметра от монитора: „Опит за грабеж в мадридски супермаркет завършва с…“ Не се бе случило нищо, това не бе 9-N, просто двама идиоти. Ала то също беше страшно.
— В колата, кретен! В колата!
— Ще ни идентифицират! — крещеше онази с шапката. — Тия двамата. Видяха ни.
И отведнъж и Дженс, и аз, без да успеем дори да се уплашим, осъзнахме какво ставаше около нас: откачалката с такето контролираше нашия живот. А пък нещастните ни животчета й внушаваха невероятен страх.
И докато „Дръпнатите очи“ ползваше бременната за прикритие, за да се добере до вратата на вана (обаче от другата страна на шофьора, за по-сигурно), огромната шефка отстъпи назад и ни огледа с очи, изскочили от орбитите си. Кичур боядисана във виолетово коса се бе измъкнал изпод шапката, забелязах кожените й ботуши с тюркоазен кончов иззад уплашения служител. Помислих за профила Разюзданост.
— Какво зяпаш, дърт козел, дъртак скапан? — Наново бе вдигнала двуцевката по посока на Дженс, който стоеше, впрочем както и аз, на не повече от пет метра.
„Ще стреля“, бе второто, което си помислих. Лицето на Дженс бе побеляло като пантофка на балерина. Той дори не можеше да присъства на това, което се случваше. Дженс бе мъртъв. Може би щях да разкрия истината в тази случка, когато станех на осемдесет, в мемоарите си: „Видях Дженс да умира, този път наистина, по най-мизерния начин, който човек можеше да си представи: размазан от двуцевката на някакво дрогирано чучело на излизане от супермаркет, след като си бе натъпкало джобовете с евтини наденици…“
Сърцето ми заблъска силно. Веднъж, два пъти.
На двуцевката двата спусъка бяха свързани посредством тънък кабел в един. Имаше мерник за статични цели и още един за движещи се. В Испания всеки може да си купи такава, даже и в мрежата, например в www.vitranz.com. С наложен платеж. Пълна дискретност. Приемат и VISA. Мощно оръжие.
Като мен.
Възможностите да се въздейства на филията Разюзданост не бяха много, но още по-малко беше времето и средствата, с които разполагах. „Опознай жертвата си — ми говореше Дженс по време на обучението. — Разучи всеки неин жест, слушай я, вникни във всичките й желания. И я удовлетвори.“
Още един удар. Свалих слънчевите очила. И още един. „Трябва напълно да владееш облеклото, стойката на тялото си и нещата, които те заобикалят.“ И в същото време вдигнах ръцете си, за да привлека вниманието й и да не стреля по Дженс. Спечелих време за още един удар. Пушката отклони ужасното си мрачно дуло от Дженс. Сега чучелото бе избрало мен. Преместих поглед, раздалечих крака и стегнах тялото си. „Псиномът е като невидим октопод: протяга пипалата си и те опипва. Минава през твоята сексуалност, подсъзнание, през мислите ти.“ Разгънах съзнанието си. Показах се, както казваме ние. Спечелих още един удар. Да, но усетих, че моят обект се колебае. Беше на път да ме застреля. При подобен сценарий репетирахме Разюзданост в чифлика, изправени срещу стена, осветена в розово — жестовете ми управляваха ситуацията. Само че тук нямаше сценарий. „Импровизирай. Бъди актриса. Гледат те. Импровизирай…“
Три удара. Маската на Разюздаността се основава на промяната в половото самовъзприемане, както в ония произведения на Шекспир, където един мъж се преструва, че е жена, която се преструва, че е мъж, който се преструва, че е жена. Реших да използвам шлифера. С дясната ръка загърнах реверите, прикривайки гърдите си. Косата ми бе вързана на висок кок, така че вдигнах нагоре глава, за да го скрия, доколкото бе възможно, и прическата ми да изглежда колкото се може по-къса в очите на моята жертва. Рязко стегнах колана си и разтворих ревери, показвайки се изпод трикото. Двуполово същество.
Почти усетих колко това й хареса.
Удоволствието се съпътства от особени шумове. Стори ми се, че чух стаения й дъх.