— Всички им подлагат крак — каза в заключение Алварес, спомняйки си своевременно, че словосъчетанието ченге под прикритие беше абсолютно нежелано сред високите политически кръгове в Испания, дори и на „неформалните“ закуски.
— Добре, добре, добре. — С усмивка министър Хорхе Мартос поглади прошарената си брада. Алварес подчинително изчака, знаеше, че Мартос хитроумно повтаряше по три пъти едно и също нещо, докато мислеше какво да отговори. — Несъмнено вече трябва да стигнем до някакъв резултат, от една страна — заяви накрая, — защото, от друга, в докладите до Министерството не спираш да рониш сълзи. Във връзка с последното ти предложение по повод убийството на момичета, трябва да се направи жилищен регистър в кадастъра на околностите на столицата. — Министърът никога не го наричаше „Воайора“, впрочем хората, несвързани с Центъра по криминална психология, не биха могли да проумеят смисъла на това название. — И им казах, че трябва да се работи по-сериозно…
— Какъв абсурд — рече директорът на разузнаването.
— Смешна работа — подхвърли Алварес на части от секундата след него.
— И аз ви разбирам напълно, мамка му, защото никой друг не си върши работата. — Министърът обясняваше нещата винаги по дърводелски. — Имаме десет хеликоптера за наблюдение на Мадрид, но нито един няма скенер за проследяване… И резултатът? Пет кадастрални квадранта грешни. И после съдебни дела срещу нас. А не струва нищо да се оправи.
— Изхождаме от това, че… — Храчка застана на гърлото му. — Извинявам се… Изхождаме от това, че притежава обширен двуетажен сутерен. Само че той разполага с блокираща апаратура от последно поколение и това му служи да изкривява изображението на къщата, което ние нанасяме върху картата. Имаме нова система за засичане на подобна апаратура, само че… трябва да работим например с F-SASAT или пък със сателитен детектор за фалшиви сигнали. Само тогава…
И докато изчиташе фактите, чувствайки се все по-глупаво в ролята си на отличник, Алварес си мислеше: „А нашите сутерени? Затворихме ги всичките. Вярно е може би, че там агентите ги третирахме по нечовешки начин… най-вече мадридските, под управлението на Дженс… Да, да, съгласен съм, само че… В момента ни трябват, както никога досега, добре тренирани агенти под прикритие, като Бланко и Кабилдо, и какво можем да направим? Намалихме наполовина бюджета на психолозите и си останахме с представите за 007, с позволителното да стреляме… И повече нищо…“
— Добре, добре, добре — всичко трябва да е под контрол, при това положение — постанови министърът.
„Всичко под контрола на парфюмирани лайна“, помисли си Алварес. Като свърши закуската, се сети, че тоя смешник нито веднъж не бе споменал девойката, която бе изчезнала по време на работа. „Елиса Иглесиас“, както я нарече оперативният директор, спомняйки си за нея в един страничен разговор с Алварес като за нещо минало и заминало. Елиса Катедрал или Елиса Монастерио, както и да е, беше настоял оперативният директор, нека да не я споменаваме. Тя е само на осемнайсет години. Не бива да се назовават имена на агенти без особени заслуги, и то на такава незряла възраст. Нека не говорим за момчета и момичета. „Разпищяхте се до небесата, когато трябваше да обяснявате на френското посолство как едно шестнайсетгодишно девойче от Тулуза бе отвлечено от нашия национален психар, но не е прилично да говорим за момичетата полицаи…“
И докато пресичаше платното, Алварес усети как кроасанът му се преобръща в стомаха. Лошото бе, че проумяваше подобно отрицание, защото и той също имаше деца. „Представяш ли си ги на тия маскаради… Представяш ли си ги как се упражняват в нашите подземия, за да се харесат на поредния изверг… Само че сега си ги представи разкъсани от същия тоя, просто защото никой не се е погрижил за безопасността на служителите. Представи си ги като жертви на откачения, защото не разполагаме с достатъчно добри кадри да го ликвидират.“ В края на краищата, както им го беше заявил д-р Дженс при един случай: „Агентите вършат онова, което им харесва“, само че нито един законодател не би приел удоволствието на агентите под прикритие като аргумент за узаконяването на тяхната дейност.