— Какъв е моят случай?
— Доста тежък.
— Предполагах. — И се усмихнах.
— Да се посветиш на наказанието на виновните и в същото време самият ти да си невинен е тежък случай.
— Виждам нещата по по-прост начин, доктор… Марио. Намазах си една препечена филийка с нещо, което приличаше на сметана. — Всички имаме нужда от храна, нали, едни от зеленчуци, други от повече месо, трети се изхранват с хора. Моята работа се състои в това на третите да им бъде прекратен порционът. Виновни ли са? Или са невинни? Чак дотам не стигам.
— Добре, но аз да. Ти и твоите хора сте невинни. Единствените виновни са гадовете, които са те подмамили да го вършиш. И професията ти не може да бъде законна.
— Професията ми е точно толкова незаконна, колкото и тая на килърите, нали, така е по време на война.
— Аз съм най-големият пацифист на света, Диана. Но в същото време не мога да отрека, че има войни, които са непредотвратими.
— И тази например каква е? Гледай.
Обърнах глава към телевизионния екран, където дефилираха хора, покрити с качулки, заложници в някакъв атентат.
— И кой е в състояние да се противопостави на това? Как можем да го спрем?
— Искаш да кажеш, без такива като вас?
— Именно. Какво друго би могло да се направи? И полицията, и армията, вследствие на напредъка в технологиите, са вече без значение, самите технологии престанаха да изпълняват ролите си, защото всички имат достъп до тях. Как можем да се противопоставим на неща като 9-N например?
Валие ме наблюдаваше особено сериозно.
— За бога, Диана, стига с тая 9-N, всеки я вади като довод за всичко… Не можем да пожертваме един невинен, за да неутрализираме някакво чудовище. Това е варварско и нечовешко.
Пилето, приготвено в тандури, до известна степен потуши енергията, която влагахме в тоя спор: никога не отдаваме необходимото значение на глуповатите на пръв поглед неща. Чукнахме се, почнахме да ядем и като че ли напрежението, натрупано между нас, се изпари.
— В интерес на истината, чел съм разни неща за псинома — каза Валие вече с друг тон. — Няма нищо общо с криминалната психология…
— Има, но това няма къде да го прочетеш. Разпространява се по специални пътища.
— Да, допускам. Прегледах и някои „официални“ текстове от Виктор Дженс. Наистина много често се позовава на Шекспир. Защо смяташ, че му отдава чак такова значение? Ти ми каза, че в неговите произведения са ключовете на видовете псиноми, защо? Например… Добре, той е гений, ала Омир, Сервантес и Кафка също… Защо именно той?
— Знаеш ли кой е Джон Дий?
— Прилича ми на марка едрогабаритна машина.
От смях щях да изплюя виното, което бе в устата ми. Уточних, че е „Дий“, а не въпросната марка „Диър“.
— Ааа, не беше ли един астролог от времето на кралица Елизабет?
— Да, предполага се, че е бил магьосник и астролог от двора на кралица Елизабет. В онази епоха е имало много противници на официалната Англиканска църква, наложена от баща й, Хенри VIII. Внушавали са, че народът ще въстане и ще се върне към „чистата“ средновековна вяра. Някои от тях са били паписти, но повечето са се стремели да установят собствената си представа за християнството и Джон Дий е бил един от тях. Основал е тайна секта и я нарекъл „Лондонско гностично общество“. Събирали са се по къщите на знатни господа и са устройвали театрални представления с помощта на поддръжниците си. Дий е искал социални промени…
— Представления?
Вече бях включила автопилота. Знаех теорията на Дженс наизуст и се опитах да я резюмирам. Това, че Дий е наблюдавал из Европа ритуали, които оказват въздействие върху псинома, но и че го е отдавал на магическото им естество. Че когато се е върнал в Англия, ги е приложил в заниманията на своите хора и е доказал ефикасността им в пораждането на определени емоции. Че с цел да се внушат бунтарски настроения, е било необходимо тия ритуали да се наблюдават от народа. Поради което са решили да се възползват от официалния театър и да „инструктират“ млади автори за ключовете към осъществяването на тази психоза. Че Шекспир не е бил единственият автор, член на Обществото: Марлоу, Джонсън, Уилкинс и Мидълтън също са принадлежали към него, но най-известният е Шекспир. Неговите произведения въплъщават онези ритуали.