— Толкова съжалявам, че нахълтвам така, но направо съм луда, Джейми.
— Личи ти. Преди да влезеш, искам да ти кажа, че Луси е тук. — Тя го произнесе нехайно. — Не исках да те шокирам, но предполагам, че ще си отдъхнеш.
— Не напълно. В агенцията се държаха с мен като цербери.
— Кей, заповядай, моля те.
Двете пристъпиха в дневната.
— Здрасти! — Луси прегърна леля си.
Реакцията й бе хладна.
— Защо се държиш така с мен? — попита тя, без да се интересува, че Бъргър ги слуша.
— Как се държа с теб? — Луси седна отново на дивана. — Ела! — Тя направи знак на Скарпета да седне до нея. — Ти също, Джейми.
— Не и ако не й кажеш — отсече Бъргър. — Иначе не желая да участвам в разговора.
— Какво да ми каже? — Скарпета седна до Луси. — Какво да ми кажеш, Луси?
— Сигурно си научила, че Роко Каджиано е извършил предполагаемо самоубийство — каза й Бъргър.
— Никакви новини не съм научавала днес. Бях или на телефона, или в самолета, или в таксито. А сега съм тук. Какво значи предполагаемо?
Луси гледаше в краката си, без да продума. Бъргър бе застанала на прага на дневната и мълчеше.
— Ти изчезна, нямаше те с дни. Никой не пожела да ми каже къде си — започна тихо Скарпета. — В Полша ли си била?
Последва дълга пауза, сетне Луси вдигна поглед.
— Да, бях.
— Мили боже! — промълви Скарпета. — Предполагаемо самоубийство значи?
Луси й разказа за информацията, отнасяща се до убитите журналисти, която Шандон бе разкрил в писмото си, както и че й бе издал къде се намира Роко. След което спомена за Червеното съобщение.
— И така двамата с Руди го открихме в хотела, в който винаги отсяда, когато се занимава с мръсния си бизнес в Шчечин. Казахме му за Червеното съобщение и той разбра какво означаваше. Край. Защото кланът Шандон, независимо дали е уплашен или не, щеше да намери начин да го ликвидира бързо.
— Значи се е самоубил — произнесе Скарпета, като се вгледа изпитателно в очите на Луси.
Луси не отговори.
Бъргър излезе от стаята.
— Интерпол е пуснал информацията — съобщи Луси някак неубедително. — Според полицията е самоубийство.
Това донякъде успокои Скарпета, но само временно, тъй като нямаше сили да рови по-нататък.
Тя отвори куфарчето си и показа на Луси писмото от Шандон, след което Луси отиде до кабинета на Бъргър.
— Моля те, ела! — подхвана тя.
— Не — отвърна Бъргър и в очите й се четеше разочарование и укор. — Как може да я лъжеш?
— Не я излъгах и не съм лъгала.
— Но премълчаваш истината. Цялата истина, Луси.
— Ще стигна и до нея. Когато й дойде времето. Шандон е писал и на леля ми. Трябва да видиш писмото. Тук става нещо странно.
— Със сигурност. — Бъргър се надигна от бюрото.
Върнаха се в дневната и разгледаха писмото и пликовете, като използваха гумени ръкавици.
— Не е същото като писмото, което аз получих — забеляза веднага Луси. — Моето беше с печатни главни букви. И не беше изпратено нормално по пощата. Предполагам, че Роко го е пуснал вместо него. Роко е изпращал много неща от негово име. Защо Шандон ще пише на мен и на Марино с печатни главни букви?
— Как изглеждаше хартията? — попита Скарпета.
— Лист от тетрадка с редове.
— Затворническата хартия е чисто бяла. От евтината. Същата, каквато използваме за принтерите.
— Ако той не е изпращал тези писма до Марино и мен, тогава кой ги е изпратил? — Луси се почувства преуморена и умът й започна да дава заето.
Бе планирала смъртта на Роко, като изхождаше от информацията в писмото до нея. Докато го държаха като заложник в хотелската стая, Роко всъщност нито веднъж не призна да е убивал журналистите. Луси си спомни, че той само извърна очи към тавана — това бе единствената му реакция. Нямаше как да е сигурна, че информацията, която бе изпратила до Интерпол беше вярна.
Онова, което им прехвърли, беше достатъчно за арест, но не и непременно за присъда, защото Луси всъщност не знаеше фактите. Дали Роко наистина се беше срещал с журналистите часове преди убийствата им? Дори и така да е, дали именно той ги бе застрелял?
Луси носеше отговорността за червеното съобщение. Именно тя беше причината Роко да разбере, че с него е свършено, независимо от признанията му. Той вече беше извън закона и ако Луси и Руди не го бяха убили, фамилията Шандон щеше да се погрижи за това. Налагаше се да умре. Необходимо беше да умре. Луси си повтаряше, че светът се е превърнал в по-добро място, защото Роко вече го нямаше.