— Трябва да говоря с управителя — каза тя на една служителка, заета с описването на цял кашон детски дрехи, докато една жена с уморен вид — вероятно майка — вадеше кредитна карта.
Ник се сети с угризение за дрехите на Бъди.
— Натам. — Служителката посочи един кабинет зад летящите дървени врати.
Слава богу, че беше вътре!
Ник му показа значката си с думите:
— Трябва да видя точното място, на което е била открита колата на Катрин Брус.
Управителят бе млад и дружелюбен. Определено имаше разтревожен вид.
— С удоволствие ще ви покажа. Знам със сигурност къде беше. Полицията стоя там с часове да оглежда мястото, после я изтеглиха. Това е направо ужасно.
— Наистина е ужасно — съгласи се Ник на излизане от магазина, докато слънцето вече показваше грейналото си лице на изток.
Черната „Максима 1999“ на Катрин Брус бе стояла приблизително на двадесетина стъпки от мястото, където намери монетите.
— Сигурен ли сте, че беше тук?
— О, сигурен съм, мадам. Паркирана беше точно тук, пет реда встрани от входа. Много жени, които пазаруват, след като се стъмни, гледат да паркират по-близо до входната врата.
В нейния случай това не беше помогнало. Жената може и да е била загрижена за сигурността си, но може и да не е била. Повечето хора обичаха да паркират колкото може по-близо до входа на магазина, освен ако не караха скъпи коли и не искаха вратите им да бъдат ожулени. Обикновено мъжете се тревожеха повече за това. Ник винаги се бе чудила защо жените не се интересуват нито от коли, нито от поддръжката им. Ако имаше дъщеря, щеше да научи малкото си момиченце да разпознава марките на всички екзотични коли и щеше да й обясни, че ако работи усилено, може би един ден ще кара „Ламборгини“ — това казваше и на Бъди, който имаше различни модели спортни коли и обичаше да ги търкаля по стените.
— Случи ли се нещо необичайно вечерта, когато е пристигнала с колата на паркинга? Някой виждал ли е Катрин Брус? Изобщо някой видял ли е нещо? — попита Ник управителя.
— Не. Мисля, че едва ли е стигнала до магазина — отвърна той.
88.
„Бел 407“ е най-красиво боядисаният хеликоптер, който Луси бе виждала. Нямаше начин. Това бе нейният хеликоптер и тя бе проектирала всеки детайл, с изключение на онези, които излизаха готови от завода. Витло с четири перки, плавно движение, максимална скорост от 140 възела (дяволски добра за граждански вертолет) и компютъризирано подаване на горивото, бяха само част от основните му показатели. В добавка имаше кожени седалки, надуваеми възглавници, в случай че двигателят се повреди над водна повърхност, което бе малко вероятно, специален щит срещу евентуално сблъскване с електропровод (Луси е прекалено добър пилот за подобен инцидент), допълнителен резервоар с гориво, радар за засичане на бури и радар за въздушен трафик, устройство за разход на гориво — пълно оборудване, при това най-доброто.
Площадката за излитане на 34-та улица бе разположена на река Хъдсън, на половината път между Статуята на свободата и историческия кораб „Интрепид“, превърнат в музей. Луси обикаляше за четвърти път своята птица, която чакаше на втора писта. Вече бе проверила двигателя и индикаторите за нивото на гориво, филтрите и хидравликата. Една от многото причини за фанатичните й тренировки с тежести бе, че ако случайно загубеше контрол над хидравличната система по време на полет, трябваше да разчита на мускулите си, за да се справи с лостовете. В подобна ситуация една слаба жена сериозно би се затруднила.
Прокара с любов ръка по опашното витло и отново клекна, за да провери антените от долната страна на корпуса. След което седна на пилотското място и си пожела Руди да побърза. Надеждата й се сбъдна, когато го видя, нарамил сак, да минава през портала на наземната база и да тича към хеликоптера. На лицето му се изписа разочарование, щом съзря празното място отляво, което, както обикновено, му отреждаше ролята на втори пилот. Облечен в работен панталон и поло, той приличаше на типичен филмов красавец.
— Знаеш ли какво? — обяви Руди, когато щракна колана на седалката, докато Луси правеше бърз, но щателен преглед на уредите и дросела. — Ти си адски алчна хеликоптерна акула.