— Ник — попита Скарпета, — фамилията Робилард на мъжа ти ли е?
Тя кимна.
— А какво е моминското ти име?
— Майо. Майка ми се казваше Ани Майо. Ето защо малко хора знаят, че съм нейна дъщеря. А и с времето хората забравят. Ченгетата, които помнят смъртта й, никога не ме свързват с нея. Аз също си трая. — Тя отпи от кафето, без да усеща вкуса му. — Нейният антикварен магазин се беше специализирал в продажбата на цветни стъкла, врати, щори и най-различни добре запазени вещи, които си струваха, стига човек да знаеше какво търси. Много от мебелите бяха изработени от кипарис. Шарлот Дард беше нейна клиентка и по онова време пренареждаше къщата си и купуваше доста неща от магазина на мама, така се сприятелиха. Без да бъдат особено близки. — Тя спря, ровейки в паметта си. — Мама ни разправяше за тази богата жена със спортна кола и колко красива щяла да стане къщата й, когато всичко бъде готово. Предполагам, че покрай г-жа Дард търговията е вървяла доста добре. Татко никога не е изкарвал много пари като гимназиален учител. — Тя се усмихна тъжно. — А мама наистина се справяше много добре и беше пестелива. Баща ми сега живее предимно от онова, което мама бе спечелила благодарение на своята изобретателност с магазина.
— Г-жа Дард е злоупотребявала с лекарства — вметна Скарпета. — Починала е от свръхдоза, нещастен случай или убийство. Подозирам последното. Предполага се, че е страдала от загуби на съзнанието малко преди да умре. Знаеш ли нещо по въпроса?
— Това се знае от целия град — отвърна Ник. — Беше най-спряганата тема в Батън Руж. Починала внезапно в една стая в мотел „Райски земи“. Звучи ми като име на гробище. Близко до Чоктоу, много скапана част на града. Носеха се слухове, че е имала връзка и се е срещала с мъжа там. Не знам нищо повече от онова, което се тиражираше в новините.
— А да знаеш нещо за съпруга й? — попита Луси.
— Добър въпрос. Не съм чувала някой да го е виждал. Не е ли странно? Знае се само, че е някакъв аристократ и пътува постоянно.
— Виждала ли си негова снимка? — попита Руди.
Ник поклати глава.
— Значи не присъства в новините.
— Не, наистина държи да остане в сянка.
— Нещо друго? — попита Марино.
— Там нямаше ли някаква странна връзка? — Руди погледна към Скарпета за потвърждение. — Фармацевт, който бил заподозрян, а Роко Каджиано му бил адвокат?
Марино стана за още кафе.
— Помисли — подкани я Луси.
— Добре. — Ник пое дълбоко въздух. — Сетих се нещо. Мисля, че Шарлот Дард беше поканила мама на коктейл. Помня го. Мама никога не бе ходила на подобни тържества. Тя не пиеше, беше стеснителна и се чувстваше не на място сред хайлайфа. Тъй че беше голямо събитие, когато реши да отиде. Партито беше организирано в плантацията им, плантацията на Дард. Мама отиде, за да поощри бизнеса в магазина. Както и от уважение към най-добрата си клиентка г-жа Дард.
— Кога се случи това?
Ник се замисли.
— Малко преди мама да бъде убита.
— Колко малко? — уточни Руди.
— Не знам. — Ник отново преглътна тежко. — Дни, доколкото си спомням. Беше облякла онази рокля, ходи специално да си я купи. — Тя отново затвори очи и в гърлото й заседна ридание. — Беше розова с бяла гарнитура. Още висеше на вратата на гардероба, когато беше убита. Просто я беше оставила там, за да й напомня, че трябва да я занесе на химическо чистене.
— Майка ти е починала две седмици преди Шарлот Дард — отбеляза Скарпета.
— Интересна работа — изтъкна Марино, — г-жа Дард е била толкова зле, имала е тежки припадъци и никой да не се замисли, че в такова състояние решава да организира шумно градинско парти?
— И аз това си помислих — натърти Руди.
— Вижте какво — обади се Марино, — карах почти двадесет часа, за да стигна дотук. После хванах въздушна болест в хеликоптера заради Луси. Трябва да поспя. В противен случай нищо чудно да стигна до заключението, че се налага да арестуваме Дядо Коледа за нещо си.
— Не съм виновна, че си хванал „въздушна“ болест — изтъкна Луси. — Върви да си лягаш. Трябва да се наспиш, за да си красив. Аз пък си мислех, че ти си Дядо Коледа.
Марино се надигна от дивана и излезе, поемайки към голямата къща.
— И аз няма повече да ви задържам. — Скарпета стана от стола си.
— Време е да си вървя — каза Ник.
— Не е необходимо. — Скарпета се опита да помогне.