— Освен това беше доложено, че често сте наричали агент Мюзил и вас самата „ин и иланг“.
— Сто пъти съм обяснявала на Руди, че иланг е малайзийско дърво. Или по-точно иланг-иланг. Дърво с жълти цветове, от които се извлича парфюм… Но той невинаги настройва ушите си на правилната честота. — Луси сподави усмивката си.
Адвокатите си водеха бележки.
— Никога не съм наричала Руди „иланг“. От време на време наистина съм му викала „ян“, а той ме наричаше „инг“, независимо колко пъти съм му обяснявала, че думата е „ин“ — продължаваше с обясненията Луси.
Мълчание, вдигнати химикалки.
— Това е свързано с китайската философия. — Все едно говореше на черната дъска. — Баланс, паралелни начала.
— Защо сте се наричали един друг… все едно как?
— Защото сме като две грахчета в шушулка. Знаете ли този израз?
— Мисля, че познаваме термина „две грахчета в шушулка“. И все пак тези прякори подсказват връзка…
— Не и такава, за каквато намеквате — отвърна Луси без злоба, тъй като не мразеше Руди. — Двамата сме като две грахчета в шушулка, защото не се вписваме. Той е австриец и другите момчета го наричат лайциди, защото е, цитирам: „пълен с лайна“, от което хич не му е до смях. А аз съм лесбийка, тоест мъжемразка, защото според законите на мачизма коя нормална жена ще иска да е ТВСР и ще отрязва така мъжете.
Луси огледа мъртвите очи на жените и забеляза, че и очите на мъжете бяха същите. Единственият признак на живот беше пламъчето на дребните им жалки душици, които мразеха хора като Луси, защото се осмеляваха да им се противопоставят, да не им позволят да ги подчинят и изплашат.
— Този разпит, клетвени показания, инквизиция, или дявол знае какво, е пълна простотия — каза Луси. — Нямам интерес да съдя скапаното ФБР. Просто се погрижих за себе си в Гуменото стрелбище. Не съм докладвала за инцидента. Руди го направи. Трябваше да обясни нараняването. Той пое отговорността. Можеше и да излъже. Но не го направи и сега двамата можем да се гледаме в очите. — Тя използва думата „очи“, за да подчертае мъртвия поглед на адвокатите, сякаш те можеха да разберат, че очите им са мъртви. — Двамата с Руди се разбрахме — продължи Луси със спокоен тон. — Открихме наново, че сме партньори, а един партньор не прави нищо, което другият не иска, и с постъпките си не предава другия, нито му вреди. Освен това той ми се извини. И беше искрен. Дори се разплака.
— Шпионите също се извиняват и плачат. — В гърлото на враждебно настроената адвокатка в костюм на райета се надигаше вълна от злост. — А това, че вие приемате извинението му, не решава въпроса, агент Фаринели. Той се е опитал да ви изнасили. — Тя наблегна на последното, като се надяваше отново да унижи и стъпче Луси, извиквайки у мъжката адвокатска половина представата за сексуалното посегателство над голата Луси върху прашния циментов под на стрелбището.
— Не знаех, че Руди е обвинен в шпионаж — отвърна Луси.
Тя подаде оставката си във ФБР и постъпи в Службата за борба с аферите с алкохол, цигари и огнестрелно оръжие — накратко АЦО — несправедливо считана от ФБР за сбирщина от горски стражари, които разбиват на пух и прах незаконни спиртоварни и ходят, препасани с колани с инструменти.
Стана експерт по разследване на пожари във Филаделфия. Там помогна в инсценирането на убийството на Бентън Уесли, като достави тялото, дарено на едно медицинско училище за извършване на дисекции. Мъртвият мъж беше в напреднала възраст, с гъста посивяла коса и след изгарянето му в умишлено подпалена сграда идентифицирането по външни белези беше ненадеждно, ако не и невъзможно. Всичко, което изпадналата в шок Скарпета успя да види на страшната, залята с вода, и димяща сцена на местопрестъплението, беше овъгленото тяло и череп, останал без лице, с посребрена коса, плюс ръчния часовник от титаний, принадлежал на Бентън Уесли. По секретни нареждания от Вашингтон главният патолог във Филаделфия имаше задачата да фалшифицира всички протоколи. На хартия Бентън се водеше мъртъв — поредното убийство, вписано в криминалната статистика на ФБР за 1997 година.
След потъването му в черната дупка на програмата за защита на свидетелите АЦО незабавно прехвърли Луси в Оперативната служба в Маями, където тя изяви желание за опасна работа под прикритие и успя да ги убеди да я вземат, независимо от резервите на отговорния специален агент. Луси си имаше принципи. И не се задържаше на едно място. Никой от близкото й обкръжение, освен Пийт Марино, не знаеше причината. Скарпета беше в неведение, нямаше дори смътни съмнения относно истината. Тя предположи, че Луси изживява тежка криза заради смъртта на Бентън, с която не можеше да се примири. Но истината бе, че всъщност Луси не можеше да се справи с факта, че Бентън беше жив. За една година в Маями тя застреля двама наркодилъри при акция, която се разви зле.