Въпреки записите на инсталираните видеокамери, които ясно показваха, че тя бе спасила себе си и живота на партньора си под прикритие, тръгнаха слухове. Не закъсняха нито грозните клюки и дезинформация, нито вътрешните разследвания, които следваха едно след друго. Луси напусна АЦО. Напусна федералните. Осребри акциите си в Интернет преди дестабилизацията на икономиката, последвала събитията от 11 септември. Инвестира част от парите, опита и таланта си на следовател в частна агенция за разследване, която нарече „Последния участък“. До нея се прибягваше, когато всички други възможности бяха изчерпани. Дейността не се огласяваше и името й не фигурираше в нито един указател.
21.
Бентън стана от стола и пъхна ръце в джобовете си.
— Хора от миналото — каза той. — Ние живеем много животи, Пийт, и миналото е смърт. Нещо приключило. Нещо, което не може да се върне. А ние продължаваме нататък и преоткриваме себе си.
— Глупости! Явно много време си прекарвал сам — отвърна Марино отвратен, но сърцето му се сви от страх. — Повръща ми се от теб. Адски се радвам, че Скарпета не е тук да те види. А може би трябва да го направи, за да те прежали, както ти вече си я прежалил. По дяволите, няма ли да включиш климатика в този кенеф?
Марино пристъпи към прозореца и включи устройството докрай.
— Знаеш ли какво прави тя в последно време, или пет пари не даваш? Нищо. Станала е консултант. Уволниха я от шефския пост. Можеш ли да повярваш? Шибаният губернатор на Вирджиния се отърва от нея по политически причини. А да те уволнят в разгара на скандал не ти предоставя много възможности за работа — продължи гръмко той. — Когато опрат до нея, никой не смее да я наеме, освен ако не е някой пиклив случай, за който не могат да си позволят да наемат никого, и тя го поема, без да вземе нито цент. Като убийството със свръхдоза в Батън Руж.
— Луизиана? — Бентън се приближи до прозореца и погледна навън.
— Да. Тамошният шеф на следствието ми се обади сутринта, преди да тръгна за Ричмънд. Някой си Лание. Стар случай на свръхдоза. Аз не съм в течение, но той поиска да знае дали Скарпета не работи частно и дали мога да гарантирам за нея. Побеснях. Ето докъде се е стигнало — да й трябват препоръки.
— Луизиана? — произнесе отново Бентън, сякаш имаше някаква грешка.
— Да знаеш друг щат с град Батън Руж? — попита със същия тон Марино, опитвайки се да надвика шума от климатика.
— Не е добро място за нея — произнесе замислено Бентън.
— Е да, друго нещо си е Ню Йорк, окръг Колумбия, Лос Анджелис. Направо е супер късмет, че има пари, инак не знам докъде щеше да я докара…
— От известно време там стават серийни убийства… — подхвана Бентън.
— Само че не я търсят от спецекипите, които работят по тях. А и този случай няма нищо общо с изчезналите жени. Дреболия. Смъртен случай. Предполагам, че шефът на следствието ще й се обади и като я познавам, няма начин да му откаже.
— Район, в който са изчезнали десет жени, а й се обажда за някакъв смъртен случай? От какъв зор?
— Не знам. Ти кажи.
— Какво да ти кажа?
— Не знам!
— Искам да разбера защо този случай на свръхдоза изведнъж става толкова важен — упорстваше Бентън.
— Да не би антените ти да са се завързали на възел? — възкликна Марино. — Изпускаш основната нишка. Животът на Скарпета е отишъл на кино.
— Луизиана не е добро място за нея — повтори Бентън. — Защо ти се обади шефът на следствието? Само за препоръка ли?
Марино тръсна глава, сякаш се опитваше да се събуди. Разтри лицето си. Бентън му се изплъзваше.
— Искаше да му помогна по случая.
— Ти?
— Какво по дяволите се опитваш да кажеш? Че не мога да помогна на някого по даден случай? Бих помогнал на всеки шибан…
— Разбира се, че би помогнал. И защо ти не помогна на батънружкия полицейски шеф?
— Защото не знам нищо по случая! Господи, ще ме побъркаш!
— „Последния участък“ би могъл да помогне.
— Ей, ще ме оставиш ли за малко на мира? На полицейския не му беше такъв зор за случая, а само намекна, че може да поиска медицинското мнение на Скарпета…
— Правната им система е базирана на Наполеоновия кодекс.