Марино нямаше понятие за какво говори.
— Какво общо има тук Наполеон!
— Френската правосъдна система — поясни Бентън. — Единственият щат в Америка, чиято правосъдна система се базира на френското правораздаване, а не на английското. Батън Руж има повече неразкрити убийства на жени на глава от населението, отколкото всеки друг американски град.
— Да, разбрах най-после. Значи не е добро място.
— Тя не бива да отива там. Особено сама. При никакви обстоятелства. Погрижи се за това, Пийт. — Бентън продължи да се взира през прозореца. — Повярвай ми.
— Да ти повярвам? Ама че майтап!
— Погрижи се поне за нея.
Марино заби поглед в гърба му, беше побеснял.
— Тя не бива даже да припарва до него.
— За кого, по дяволите, говориш? — все повече се горещеше Марино. Бентън му бе станал съвсем чужд. Сякаш вече не го познаваше. — Върколака? Мили боже! Аз пък мислех, че говорим за свръхдозата в Луизиана — изжалва се Марино.
— Дръж я настрана оттам.
— Нямаш право да ме молиш за нищо, особено пък за нея.
— Тя му е идея фикс.
— Какво общо има той с Луизиана, по дяволите? — Марино се приближи към него и впери изпитателен поглед в лицето му, сякаш за да прочете нещо, което му се изплъзваше.
— Това е продължение на битката за надмощие, която той загуби от нея в миналото. Сега е решил да я спечели, дори това да е последното нещо в живота му.
— Нищо няма да спечели, когато го напомпат с доза, достатъчна да убие цял табун коне.
— Не говоря за Жан-Батист. Да не би да си забравил за другия Шандон — брат му? „Последния участък“ трябва да помогне на шефа на следствието. Не тя.
Марино не го слушаше. Имаше усещането, че е седнал на задната седалка на движеща се кола, оставена без шофьор.
— Скарпета знае какво иска от нея Върколака. — Марино се придържаше към единствената тема, която го интересуваше и която имаше смисъл за него. — Няма да има нищо против да му бие инжекцията, а аз ще съм точно зад опушената витрина и ще се усмихвам.
— Питал ли си я, дали няма нищо против? — Бентън се загледа в поредния пролетен ден, който залязваше. Нежната жива зеленина бе позлатена от залеза и сенките около земята се сгъстяваха.
— Не е нужно да я питам.
— Ясно. Значи не си го обсъждал с нея. Не съм изненадан. Няма да е в неин стил да го обсъжда с теб.
Обидата бе завоалирана, но жегна Марино като опарване от медуза. Той не беше близък със Скарпета. Никой не беше в такива близки отношения с нея както Бентън. Тя не бе споделяла с Марино как би се чувствала като палач. Не обсъждаше с него чувствата си.
— Разчитах на теб да се грижиш за нея — изтъкна Бентън.
Въздухът сякаш се нажежи. И двамата се потяха мълчаливо.
— Знам как се чувстваш, Пийт — промълви тихо Бентън. — Винаги съм знаел.
— Нищо не знаеш.
— Грижи се за нея.
— Дойдох при теб, за да започнеш ти да го правиш.
22.
Кеят „Картридж Блъф“ бе прилична и доста посещавана спирка за покупки на хранителни стоки и гориво, но Бев Кифин никога не вкарваше моторницата там.
Тя го подмина, без да намали скоростта, и се приближи към кея „Тин Лизи“ с ресторанта за един милион долара, построен от стари съборетини. Богаташите от вътрешността стигаха до „Лизи“ по моста „Спрингфийлд“, за да хапнат от приготвените по специални местни рецепти пържоли, да опитат морските дарове и да пият каквото им душа иска, без да се налага да си тръгват с лодка след мръкване. Преди шест месеца Бев беше помолила Джей да я заведе там за рождения й ден, но той само се изсмя и лицето му се изкриви, когато изръмжа, че е глупава, грозна и луда въобще да си мисли, че би я завел на ресторант, да не говорим за баровски ресторант до самата магистрала.
Ревността й тлееше като жарава, докато Бев набираше скорост и се насочваше на запад към кея „Джакс Боут“. Представи си как Джей докосва други жени.
Припомни си как баща й вдигаше на коленете си другите малки момиченца и настояваше да води вкъщи свои приятелчета, за да ги гушка, а нея караше да гледа. Беше красив преуспяващ бизнесмен и през пубертета всичките й приятелки бяха хлътнали по него. Той ги докосваше по начин, който не биеше на очи и нямаше как да бъде разказан след това — просто едно невинно според него докосване на твърдия му пенис до дупетата им, докато седяха в скута му. Никога не се беше разкривал по вулгарен начин, никога дори не бе ругал. Най-лошото беше, че на приятелките й им харесваше, когато той случайно се отъркваше в гърдите им, а понякога те самите започваха.