Изникнал внезапно до бюрото, Били дишаше тежко. Още нямаше година, целият бе бял с голямо кафяво петно по средата на гърба, а долната му челюст напомняше на Скарпета за зъбците на багер. Той седна в краката й и я погледна.
— Нямам нищо за…
— Не произнасяйте тази дума! — възкликна Роуз.
Били нямаше проблеми с езиковата бариера, когато ставаше дума за „чао-чао“ и „ядене“. Освен това знаеше какво значи „не“ и „седни“, въпреки че се правеше, че не ги разбира, тъй като инатът му бе наследствен.
— И да не си взел да дъвчеш нещо тук — предупреди го Скарпета.
През последния месец Били гризеше и отчупваше цели парчета от рамките на вратите и в основата на стените, особено в спалнята на Скарпета.
— Тази къща не е твоя и аз ще трябва да плащам за ремонта, когато се изнеса оттук — размаха тя пръст към него.
— Щеше да бъде по-лошо, ако къщата бе ваша — отбеляза Роуз, докато кучето продължаваше да се взира в Скарпета и да маха с опашка.
Роуз вдигна тънката купчина с поща от бюрото и я подаде на шефката си с думите:
— Аз се оправих със сметките. Има няколко лични писма, обичайните списания и прочие. А това е от Луси.
Тя подаде на Скарпета голям кафяв плик. Името и адреса й бяха изписани грижливо с черен флумастер. Отгоре с главни букви бе написано „Лично“. Скарпета имаше навика да разглежда марките, а тази изглеждаше странно.
— Пощенският код не е от нейната част на града — отбеляза тя. — Луси винаги изпраща писмата от офиса си с експресна поща. Не помня някога да ми е изпращала нещо с обикновена поща.
Роуз не изглеждаше впечатлена.
— „Безсмислената последователност е проклятието на дребните умове“ — цитира тя Ралф Уолдо Емерсън. Впрочем това бе неин любим цитат. Разтърси плика. — Едва ли има нещо опасно вътре — подразни я тя. — Ако чувствате, че ви е налегнала параноя, мога да го отворя вместо вас, но тук пише „лично“…
— Не се притеснявай. — Скарпета пое плика заедно с останалата поща от Роуз.
— И д-р Лание от Батън Руж остави съобщение. — Роуз чукна по клавиатурата, за да поправи още една печатна грешка. — Отнася се за случая Шарлот Дард. Каза, че ще получите докладите и всичко останало в понеделник. Звучеше напрегнат. Иска да узнае незабавно всичко, което откриете.
— Смятам, че в този случай има нещо по-сериозно от свръхдоза. — Скарпета погали меките петнисти уши на Били. — Причината за смъртта й не е напълно изяснена. И това е много неприятно. Още по-лошото е, че случаят е отпреди осем години — произнесе тя.
— Не мога да разбера защо изведнъж му придават такова значение, сякаш си нямат достатъчно неразкрити убийства и съмнителни смъртни случаи. При толкова отвлечени жени! Господи!
— Не разбирам и защо изведнъж е станал толкова важен — отвърна Скарпета. — Но така или иначе е факт и се чувствам задължена да направя каквото мога.
— Защото никой друг няма да си мръдне пръста.
— Аз ще си мръдна пръста, нали, Били-Били?
— Вижте, доктор Ехо. Смятам, че има нещо, което главният следовател няма намерение да ви каже.
— Дано не е така — отбеляза Скарпета на излизане от стаята.
26.
Луси отчаяно се нуждаеше от тоалетна. Нямаше време да търси бензиностанция или крайпътно заведение. Пришпори мерцедеса до 160 километра в час, въпреки предупреждението на Руди за превишената скорост. Съсредоточена върху тъмния път се мъчеше да не обръща внимание на мехура си. Разстоянието, което трябваше да измине с колата, се оказа почти два пъти по-дълго от предвиденото, но тя се движеше с отлична скорост и изпреварваше графика с цели тридесет и пет минути. Отново набра мобилния на Руди.
— Вече съм към края — съобщи тя. — Само трябва да паркирам някъде.
— Млъкни — нареди Руди на някого в стаята, докато телевизорът гърмеше. — Не ме карай да ти го повтарям отново.
27.
Любимият начин за разтоварване на Роко Каджиано бе да седи с часове в открити бирарии и да пие бира след бира. Бледозлатистият еликсир се сервираше в обикновени високи халби. Роко предпочиташе чистия вкус на светлото пиво, никога не се докосваше до малцова бира. Чудеше се как е възможно да изпие литър бира на едно сядане, но не и литър вода. Не можеше да изпие толкова вода цял ден, дори три дни подред. Замислял се бе колко бира, вино, шампанско или коктейли можеше да побере, при положение че с мъка изпиваше чаша вода.