— Фройдистко измъкване! Ти имаше нужда от мен повече, отколкото аз от теб.
— Как не! Ти беше чудовище. На десет години, когато се намъкна в живота ми като троянски кон, бях достатъчно глупава да те оставя при мен и после какво? Какво после? — Великата шефка, логичният лекар и юрист ломотеше неразбираемо и по лицето й се стичаха сълзи. — Ти трябваше да си геният, нали така? Най-гадното изчадие на Земята… — Гласът на Скарпета потрепери. — Само че не можах да се откажа от теб, проклето дете такова! — задавяше се тя от сълзи. — Ако Дороти те беше поискала обратно, щях да я закарам мръсницата в съда и да докажа, че не е годна за майка.
— Не беше годна за майка и никога не е била. — Луси също започна да плаче. — Мръсница? Тя е престъпничка. Престъпничка! С умствено разстройство. За бога, как можа да извадиш такъв лош късмет със сестра психопат? — ридаеше Луси, седнала на леглото до леля си, при което раменете им се допираха.
— Тя бе ламята, с която се бориш непрекъснато и си се борила през целия си живот — изрече Скарпета. — Истинската ти битка е с мама. За мен тя е прекалено дребен дивеч. Едно обикновено зайче с остри зъби, което се мотае из краката ми, за да ги захапе. Аз не се занимавам със зайчета. Нямам време за това.
— Моля ти се, замини на юг! — Луси стана от леглото и я погледна в очите, с мокро от сълзи лице и зачервен нос. — Поне на първо време. Моля те! Върни се там, откъдето си тръгнала и започни всичко отначало.
— Твърде стара съм, за да започна отначало.
— Глупости! — разсмя се Луси. — Ти си едва на четиридесет и шест и навсякъде, където се появиш, мъжете и жените не откъсват очи от теб. А ти дори не го забелязваш. Голям си пакет, така да знаеш!
Скарпета бе чула да я наричат „пакет“, когато попадна в необичайно опасна ситуация и поиска неофициална полицейска охрана. По радиостанциите говореха за нея като за „пакета“. Не беше сигурна какво точно имаха предвид.
Тя се премести на юг в Делрей, което не беше завръщане към корените й в буквалния смисъл, но пък бе едновременно в близко, но все пак на безопасно разстояние от района, в който живееха майка й и сестра й.
Кабинетът й в очуканата къща под наем, строена през петдесетте години на двадесети век, бе затрупан с книжа и картонени папки с диапозитиви, голяма част от които бяха оставени направо на пода и тя трябваше да внимава да не се спъне в тях. Етажерките с книги бяха претъпкани, а някои медицински и юридически томове бяха наредени в двойни редици. Редките й антикварни книги се пазеха от слънцето и влагата в малка съседна стаичка, която някога трябва да е била детска.
Тя бодна от зелената салата с риба тон, приготвена от Роуз, преглеждайки пощата, като използваше скалпел за отваряне на писмата. Първо разряза кафявия плик, който явно бе от племенничката й или от някого от нейната агенция и остана озадачена, когато откри вътре друг плик — чисто бял, адресиран на ръка с калиграфски букви до „Мадам Кей Скарпета“.
Тя бързо пусна кафявия плик на масата, профуча покрай Роуз, без да каже нищо, и се втурна в кухнята да вземе фолио.
30.
Такситата напомняха на Бентън за буболечки.
По време на изгнанието си се бе привързал към някои буболечки. Някои удивително приличаха на пръчици. Бентън често зяпаше в храстите из парковете и по тротоарите, и търпеливо търсеше калинки, които се срещаха изключително рядко и бяха добър знак, макар и да не бе забелязал някаква положителна промяна в съдбата си, след като откриеше калинка. Не се знаеше. Всичко се случваше. Женските буболечки носеха късмет. Това бе всеизвестно. Ако някоя калинка се изпречеше на пътя му вкъщи, той нежно я поставяше върху пръста си, изнасяше я навън, независимо колко стъпала трябваше да слезе, и я поставяше върху някой храст.
Веднъж това му се случи десет пъти само за една седмица и мисълта, че това е една и съща буболечка, която флиртува с него, го зарадва. Той вярваше, че всяка добрина ще бъде възнаградена. Вярваше също, че злото ще получи своето страшно възмездие. Но преди той често спореше по този въпрос със Скарпета, тъй като тогава не вярваше в това, за разлика от нея.
— Ние често не знаем причината за някои неща, Бентън. Но вярвам, че винаги има причина — чуваше гласа на Скарпета в отдалечено кътче на ума си, седнал на тъмната задна седалка на такси, пътуващо в южна посока.