— Как можеш да кажеш това? — чу собствения си глас да й отговаря. — Каква причина може да има сестра, дъщеря, брат, син, родител или друг важен за теб човек да бъде изнасилен, измъчван или убит?
Мълчание. Шофьорът на таксито слушаше хип-хоп по радиото.
— Изключете това нещо, ако обичате — произнесе спокойно Бентън, този път на глас. После продължи наум:
— Ами какво ще кажеш за старицата, ударена от мълния, понеже спиците на чадъра й били метални?
Скарпета не му отговори.
— Добре, тогава нека дам пример с цялото семейство, дето измряло от въглероден двуокис, защото никой не им казал да не готвят с дървени въглища вкъщи, особено при затворени прозорци. Каква е причината, Кей?
Усещането за нея оставаше като уханието от любимия й парфюм.
— Значи има причина да бъда убит и да изчезна от живота ти завинаги?
Разговорът се превърна в безкраен монолог. Каква ли е причината за онова, което тя вярваше, че се е случило с него, питаше се, убеден, че със сигурност вече е измислила причината.
— Търсиш рационално обяснение, Кей. Забравила си разговорите ни за отрицанието.
Бързият ум на Бентън скочи върху друг довод, докато се движеше към Манхатън в таксито, натъпкано с неговите вещи. Шофьорът не скри отвращението си, след като разбра, че парите, които ще вземе, вървят заедно с цялата камара багаж. Но Бентън се беше изхитрил. Спря таксито от улицата и шофьорът не успя да види саковете, скрити в тъмните сенки на тротоара, докато не трябваше да избира между това да отпраши набързо или приеме съблазнителната сума до Ню Йорк.
Името на шофьора бе Робърт Лиъри, бял, с кестенява коса и кафяви очи, приблизително метър и осемдесет, около осемдесет кила. Тези, както и други подробности като номера на личната му карта със снимка, закачена на козирката, бяха записани в кожения бележник с размер на портфейл, който Бентън носеше навсякъде със себе си. Веднага щом влезеше в хотелската си стая, щеше да прехвърли бележките в лаптопа си, както правеше обикновено. Откакто влезе в Програмата за защита на свидетелите, Бентън записваше всяко свое действие, местонахождение, всяко лице, с което се срещаше — особено ако е повече от един път — дори какво е било времето, къде е ходил и какво е ял.
Робърт Лиъри вече няколко пъти правеше опит да поведе разговор, но Бентън гледаше през прозореца, без да каже нищо, и шофьорът естествено нямаше понятие, че мъжът с обгоряло, изваяно лице с брада и бръсната глава си прави мислени бележки, отчита тактическите изисквания, възможности и вероятности от всеки ъгъл, който човек може да си представи. Нямаше съмнение, че таксиджията се ядосваше на кофтия късмет, който бе извадил с този откачалник. Ако се съдеше по дрипавия му багаж, явно бе изкарал бая тежки моменти.
— Сигурен ли си, че можеш да ми платиш? — попита той или по-скоро настоя вече за трети път. — Няма да ти излезе евтино, да знаеш, зависи от маршрута, който избирам, от трафика и кои улици в града са затворени и кои не. В последно време не знаеш кои ще затворят ченгетата. Това е то, сигурност. Все пак е нещо. Макар че аз лично не си падам по автоматите и камуфлажните униформи.
— Мога да ти платя — отвърна Бентън.
Фаровете на профучаващите коли разрязваха прозореца, осветявайки за кратко сериозното му лице. В едно бе сигурен: единственият смисъл на опита на Жан-Батист Шандон да убие Скарпета бе забележителният факт, че тя бе използвала ума си и бе оцеляла. Слава богу, слава богу! Останалите опити да бъде съсипана нямаха друг смисъл, освен чудото, че се бяха провалили. Бентън бе запознат с детайлите, може би не с всичките, но онова, което бе проследил по новините, му бе достатъчно.
Всеки човек, включен в неговия план, дори и да не бе пряко свързан, то поне имаше допирни точки с нечистата мрежа на фамилията Шандон. Бентън знаеше кое дава сила на фамилията и кое им я изтръгва. Той познаваше рецепторите, без които главните канали между търтеите и по-висшия клас насекоми не можеха да функционират. Излизането от сложната ситуация е трудна задача, но през последните шест години Бентън не бе вършил нищо друго, освен да мисли как точно да го направи.
Откри, че отговорът е прост: оголване и прерязване на жиците на веригата и след това свързване на веригата по такъв начин, че престъпниците да направят късо съединение и империята Шандон да гръмне. През това време Бентън — мъртвият Бентън — щеше да следи своя замисъл и неговото изпълнение, сякаш бе видеоигра, при която нито един играч няма понятие какво всъщност става, освен че нещо става, и то е провокирано от вътрешни предатели. Основните играчи трябваше да умрат. Другите играчи, много от които Бентън не познаваше, щяха да бъдат обвинени в предателство. И също щяха да умрат.