Выбрать главу

По този начин Бентън щеше да манипулира враговете си и да ги елиминира един по един. Според неговите изчисления коалицията, съставена от него самия и останалите, които дори не знаеха, че са призовани в частната му армия, щеше да изпълни мисията му за няколко месеца или дори седмици. Според неговите изчисления Роко Каджиано — вече бе мъртъв или скоро щеше да бъде убит хладнокръвно. Луси и Руди може и да знаеха какво правят или са направили, но не знаеха за видеоиграта, нито че участват в нея.

Онова, което Бентън не можа да изчисли и нямаше как да предвиди, бе, че Кей Скарпета ще има връзка с Батън Руж — най-стратегическата позиция върху мисловната карта на Бентън. По някаква причина именно тази част от почти съвършения му план се бе провалила. Не знаеше защо. Не знаеше какво се е случило. Премисли всеки детайл отново и отново, но накрая се оказа изправен срещу тъмен екран, на който хипнотично мига някакъв безсмислен курсор. Само че Бентън трябваше да побърза. А бързането не беше в природата му. Не бе предвидено Скарпета да има какъвто и да било контакт с нещо или някого в Батън Руж. За разлика от „Последния участък“.

Когато научи, че синът му е умрял, Марино неминуемо щеше да тръгне по стъпките на Роко, а това щеше да отведе Марино и неговите сънародници до Батън Руж, където Роко държеше апартамент от години. Пристанището в Батън Руж бе огромно. А Мексиканският залив бе чисто злато. По река Мисисипи ежедневно пътуваха всякакви видове ценни и опасни товари. Батън Руж бе още една крепост на фамилията Шандон и Роко се радваше на много успехи и привилегии там, в това число и на пълен имунитет срещу полицията. Не му липсваха и интриги като защитата на Джей Тали и Жан-Батист Шандон, които бяха взели своя дял от удоволствията в Батън Руж.

Жан-Батист и Джей бяха само на шестнайсет години, когато за пръв път посетиха Батън Руж. Жан-Батист се усъвършенстваше като убиец, като виждаше сметката на проститутките, обслужвали Джей преди това. Между тези случаи никога не бе правена връзка, тъй като бившият шеф на следствието преотстъпи разследването на други агенции, а полицията не даваше пет пари за проститутките.

Стъпка по стъпка Марино щеше да открие Джей Тали и Бев Кифин в Батън Руж и да ги елиминира. Това беше планът. Не бе предвидено Скарпета да участва в него. Пулсът му заби учестено в слепоочията.

Той приближи ръчния часовник до лицето си, можеше да види часа върху евтиния черен пластмасов часовник без флуоресциращ циферблат. Умишлено избра такъв модел. Бентън не желаеше нищо, което свети в тъмнината.

— Кога ще пристигнем? — попита той със същия приглушен глас.

— Не знам точно. Зависи дали трафикът ще остане все така ненатоварен. Може би още два — два и половина часа.

Една кола ги приближи и силните, заслепяващи дълги светлини се отразиха в огледалото за обратно виждане на таксито. Таксиджията изруга, когато едно черно „Порше 911“ ги изпревари, изгубващите се в мрака червени стопове напомниха на Бентън за ада.

31.

Скарпета се взираше в неотвореното писмо, докато топлият влажен въздух нахлуваше свободно през отворената врата. Облаците, плуващи ниско над хоризонта, приличаха на черни цветя и тя предчувстваше, че преди разсъмване ще вали дъжд. Прозорците щяха да се изпотят, а това бе нетърпимо за нея. Съседите сигурно я смятаха за маниачка на тема чистота, когато я видеха сутрин в седем часа на верандата да трие ожесточено прозорците с хавлиена кърпа. В такива моменти тя си го представяше в килията за смъртници, която нямаше прозорци и нуждата й да почисти запотените стъкла ставаше двойно по-наложителна.

Неотвореното писмо, адресирано до „Мадам Скарпета, юрист“ бе поставено по средата на парче фолио. Във Франция обръщението към жените лекари бе мадам. В Америка да се обърнеш към лекарка с друго, освен доктор, се смяташе за обида. Това извика у нея неприятни спомени за коварните хватки на адвокатите на защитата, които се обръщаха към нея в съда с мисис Скарпета, вместо с д-р Скарпета, с което се опитваха да омаловажат професионалната й квалификация с надеждата, че съдебните заседатели и дори съдията няма да я възприемат толкова сериозно, колкото биха възприели един доктор на медицинските науки, чиято специалност по патология с подспециалност съдебномедицинска патология изисква шестгодишна следдипломна специализация.