Въпреки че имаше диплома и по право, на практика никой не добавяше юрист след фамилията й, а и самата тя никога не би го сторила, тъй като щеше да бъде арогантно и подвеждащо, защото всъщност не практикуваше. Трите години, които изкара в юридическия колеж в Джорджтаун, имаха за цел да улеснят евентуалната й кариера като експерт и нищо повече. Добавянето на юрист след фамилното й име, съдържаше подигравателна нотка и бе израз на претенциозност и снизхождение.
Жан-Батист Шандон.
Знаеше, че писмото е от него.
За момент сякаш долови отвратителната му миризма. Обонятелна халюцинация. За последен път я бе изпитала в Музея на Холокоста. Това беше мирис на смърт.
— Изведох Били на двора. Той си свърши работата и сега е зает да гони гущерчета — докладва Роуз. — Мога ли да направя нещо друго за вас, преди да си тръгна?
— Не, благодаря, Роуз.
Последва пауза и после въпрос:
— Хареса ли ви моята салата с риба тон?
— Можеш да откриеш собствен ресторант — отговори Скарпета.
Тя си сложи нов чифт бели ръкавици и вдигна писмото и скалпела, като прокара върха на триъгълното острие през горния ъгъл на плика. Неръждаемата стомана просвистя през евтината хартия.
32.
Столът, на който Роко седеше, бе тапициран. Преди два, не, може би три сюрреалистични часа той седеше на същия този стол и вечеряше, когато румсървисът почука на вратата, за да внесе бутилка шампанско от управата на хотела. Роко, който бе по селски хитър и хронично параноичен, не заподозря нищо. Той беше важна персона и винаги когато посещаваше Шчечин, отсядаше в хотел „Радисън“. Това бе единственият приличен хотел в града и управата редовно му правеше подаръци, включително хубав коняк и кубински пури, тъй като той си плащаше сметките в долари, вместо в обезценените злоти.
Беше свикнал да се чувства сигурен в този хотел и това беше причината натрапникът с пистолет „Колт“ да влезе толкова лесно в луксозната хотелска стая на Роко. Случи се толкова бързо, че нямаше време да реагира на високия келнер без униформа, който си проправи път с количката с празна бутилка шампанско, която явно бе отмъкнал от стаята на някой друг.
Роко бутна чинията колкото може по-далеч от себе си. Притесняваше се, че всеки момент може да повърне. Беше се оплескал целият. Стаята вонеше толкова силно, че не можеше да разбере как оня изобщо търпи, но младият мускулест мъж седеше върху леглото и все едно нищо не забелязваше. Бе впил поглед в Роко — пълния с адреналин поглед на човек, готов да убива. Не позволи на Роко да се измие, нито дори да се надигне от стола. Остави мобилния си телефон върху леглото и пристъпи към подноса с празната бутилка шампанско. Роко видя как внимателно избърсва шишето със салфетка. Опита се да го прецени. Май го бе виждал преди или просто имаше характерния вид на федерален агент.
— Виж какво — Роко се опита да надвика шума от телевизора, — просто кажи кой и защо. Кажеш ли ми кой и защо, можем да измислим нещо, което да ти хареса повече. Ти си агент, нали? Което не означава, че не можем да се споразумеем.
Казваше го поне за шести път, откакто агентът се вмъкна в стаята му с подноса с празното шампанско, затръшна вратата с ритник и извади пистолета си. Вече на няколко пъти мъжът отваряше и после затръшваше отново вратата. Което още повече изнервяше Роко. Макар и да не знаеше каква е целта, мина му през ум, че и преди вратите се затръшваха шумно като пистолетни изстрели.
— Говори по-тихо — нареди агентът и постави бутилката шампанско върху масата на Роко. — Вдигни я.
Роко преглътна тежко.
— Вдигни я, Роко!
— Питам те отново. Откъде знаеш името ми? — настоя адвокатът. — Хайде, познаваш ме, нали? Можем да се договорим…
— Вдигни бутилката!
Роко го направи. Агентът искаше отпечатъците му върху шишето. Това не бе никак хубаво. Искаше да изглежда, сякаш Роко е поръчал или по някакъв начин е получил шампанското и го е изпил. Страховете му се усилиха, когато агентът се върна на леглото, вдигна сакото си и извади от него плоско кожено шише. Отвинти капачката, върна се при Роко и наля голямо количество водка в остатъка на един от Роковите коктейли.
— Изпий го.
Роко изпи водката на няколко глътки, благодарен за изгарящата топлина, която се разля по вътрешностите му. Обърканите му мисли се изпълниха с надежда, че агентът се отнася с него прилично, опитвайки се да го предразположи. Може би премисля нещата и иска да се споразумеят.