Ако е вярно, че спаси живота си, като го ослепи завинаги, то той имаше късмета да си спести гледката от отражението си в полираното метално огледало в килията на смъртник.
Скарпета отиде до един шкаф в антрето, отмести прахосмукачката и измъкна един куфар.
35.
— Ако ти потрябвам, потърси ме на мобилния телефон — каза Ник, застанала на прага на бялата тухлена къща на баща си в Олд Гардън. Повечето къщи там бяха обширни, а разперените клони на магнолии и дъбове пазеха сянка над голяма част от старите сгради.
Дори в най-слънчевите дни Ник намираше дома на своето детство за усоен и мрачен.
— Нали знаеш, че не говоря с това твое ново малко телефонче? — отвърна баща й и намигна. — Даже и да не проведеш разговора, пак трябва да платиш, нали така?
— Какво? — Ник се намръщи и сетне се разсмя. — Както и да е. Новият ми номер е залепен на хладилника, пък ти ако искаш се обаждай. Ако не ти позвъня веднага след твоето обаждане, значи съм заета. А ти да слушаш, Бъди. Ти си моето пораснало мъжле, нали?
Петгодишният й син надничаше иззад дядо си и се цупеше.
— Хванах го! — Ник се направи, че хваща нослето му и пробва стария номер с палеца между двата пръста. — Искаш ли си носа обратно или не?
Бъди прилича на русолявите хлапета от филмите, които пеят в църковния хор. Панталоните му с презрамки бяха с няколко сантиметра по-къси, отколкото трябваше. Той пипна носа си и й се изплези.
— Ако продължаваш да се плезиш така, езикът ти ще порасне и няма да се събира в устата ти — предупреди го дядо му.
— Не говори такива неща, татко, че ще вземе да ти повярва.
Тя надникна зад него и сграбчи сина си.
— Пипнах те! — Вдигна го и покри лицето му с целувки. — Май е време да идеш на пазар, голямото ми мъжле. Дрехите пак са ти окъсели. Как ги правиш тези работи?
— Не знам. — Той я прегърна здраво през врата.
— Мислиш ли, че вече можеш да смениш панталонките с презрамки? — прошепна тя в ухото му.
Той енергично поклати глава.
Ник го свали внимателно на земята.
— Защо да не мога да дойда с теб? — намуси се Бъди.
— Мама трябва да работи. Като се събудиш, ще съм се върнала. Върви да си легнеш, а аз ще ти донеса изненада.
— Каква изненада?
— Ако ти кажа, няма да е изненада, нали? — Ник го целуна по главата, а той раздразнено си разчорли косата, сякаш пропъждаше досадни буболечки. — О-хо! — обърна се тя към баща си. — Някой май е станал много кисел.
Бъди й хвърли поглед, изпълнен с яд и обида, който винаги караше Ник да се чувства, сякаш го е предала или изоставила. Откакто бившият й съпруг Рики, по професия търговски пътник, получи повишението, за което винаги бе мечтал, с него стана невъзможно да се живее — пътуваше непрекъснато, оплакваше се и беше груб. Е, него вече го нямаше и Ник бе доволна и изпитваше облекчение, но дълбоко в себе си се чувстваше наранена по начин, който не можеше да определи. Житейските трудности винаги са за добро, ако живееш според Божията воля, такава беше доктрината на баща й, който я обичаше, но не взе нейната страна за проваления й брак.
— Трябва да знаеш, че не може хем да си ченге, хем да имаш мъж, ако изобщо се омъжиш — беше й казал той, когато я приеха в полицейската академия преди осем години. Дотогава бе работила като счетоводителка в офиса на „Форд“ в Закари, където се запозна с Рики. Ходиха три месеца и след това се събраха да живеят заедно. Поредният грях. Най-сетне се бе отървала от обитаваната от призраци родна къща.
— Майка имаше свой собствен бизнес — напомняше Ник на баща си при всеки коментар в този дух.
— Скъпа, не беше същото. Тя не е носила оръжие.
— Може би ако носеше…
— Няма ли да си затвориш устата!
Само веднъж си позволи да довърши изречението. Когато подаде заявлението за развод и баща й я гълча цял следобед, крачейки напред-назад из хола, с лице потъмняло като буреносен облак от недоумение, страх и гняв. Висок като върлина, той сякаш се мяташе от едната на другата стена, като буташе от време на време античната кристална лампа върху масичката до канапето, докато накрая не я събори и тя се счупи.
— Виждаш ли какво направи! — извика той. — Счупи лампата на майка си!
— Ти я счупи.
— Не е работа за момичета да гонят престъпници и да стрелят с пистолети. Ето защо загуби Рики. Той се ожени за красива жена, а не за Ани Оукли. И що за майка…