Точно тогава Ник го каза.
— Ако майка имаше пистолет, може би нямаше да бъде накълцана от някакъв шибан изрод, и то тук в нашата къща!
— Да не си посмяла да говориш така — процеди той, подчертавайки всяка дума с яростно размахване на пръста си във въздуха.
Никога повече не зачекнаха темата. Тя тегнеше помежду им като надвиснала буря. Независимо колко често се виждат, Ник не успяваше да почувства топлината му или да се сближи с него. Ник се бе родила след две недоносени бебета, които не бяха оживели и бе единствено дете на баща си. След пенсионирането си като гимназиален учител по социология той се почувства отегчен от живота и до голяма степен се оттегли от него. Когато не гледаше внука си, прекарваше предобедите в решаване на кръстословици или в изключително продължителни енергични разходки.
Тя знаеше, че той изпитва вина. Майка й беше убита преди осем години, докато двамата бяха на работа. Може би Ник също изпитваше вина, но не толкова заради смъртта на майка си, а защото ако не беше излязла с приятели след работа, баща й нямаше да открие пръв трупа на съпругата си и кръвта й по цялата къща, докато тя се беше опитвала да се спаси от своя убиец, тичайки от стая в стая. Когато Ник се прибра, леко замаяна от бирата, къщата вече беше пълна с полиция и тялото на майка й бе изнесено. Ник никога не го видя. Погребаха я в закрит ковчег. Така и не намери сили да изиска копие от полицейския доклад, а поради това, че случаят остана неразрешен, следствената служба отказа да й даде копие от протокола от аутопсията. Всичко, което знаеше бе, че майка й е била намушкана с нож и е издъхнала от раните си. Това й стигаше. Но по някаква причина вече не бе достатъчно.
Тъкмо тази вечер бе решила да разговаря с баща си, но нямаше как да го направи, ако Бъди не си намереше занимавка.
— Искаш ли да погледаш малко телевизия, преди да си легнеш? — Това наистина бе специална привилегия.
— Да — отвърна сина й, все още нацупен. Втурна се вкъщи и телевизорът се включи.
Тя кимна към баща си и той я придружи навън.
— Хайде — прошепна му тя и двамата подхванаха обичайния маршрут между стария дъб и края на двора.
— Дано да е за добро. — Тази фраза никога не му омръзваше.
Тя зърна проблясването на зъбите му и разбра, че му е драго, задето го е издърпала навън посред нощ да водят таен разговор, който не е предназначен за ушите на Бъди.
— Зная, че не ти се говори за това — подхвана Ник, — но става дума за майка. — Усети как той трепна и се сви в себе си, сякаш духът му побягна от тялото. — Искам да науча повече, татко. Това, че не знам, ме съсипва. Причината може да е заради ужасните неща, които се случват наоколо — изчезването на тези жени. Имам някакво предчувствие. Не знам как точно да го нарека. — Гласът й трепна. — И то ме плаши, татко. Това, което чувствам, страшно ме плаши.
Мълчанието му бе тежко като сянката на дъба, под който стояха.
— Помниш ли, когато взех онази стълба и я подпрях точно на това дърво? — Тя погледна към небето, но погледът й бе препречен от гъстите тъмни клони и листа. — Спомням си само, че стоях запъната горе и не смеех нито да се покатеря по-нависоко, нито да сляза надолу. Ти трябваше да ме свалиш.
— Помня. — Гласът му отекна глухо.
— Така се чувствам и в момента — продължи тя, опитвайки се да стигне до онази част от него, която се бе затворила след убийството на жена му. — Не мога нито да се изкача нагоре, нито да сляза долу. Имам нужда от твоята помощ, татко.
— Нищо не мога да направя.
36.
Шчечинският небосвод бе пронизан от антени, улиците в центъра на града бяха притихнали и занемарени. Нямаше нито един отворен магазин, особено в късния нощен час и редките преминаващи коли бяха стари и очукани. Хотел „Радисън“ бе тухлен, а дворът му беше покрит с червени и сиви павета и големият син флаг пред входа приветстваше гостите на симпозиум под мотото: „Методите и моделите на автоматизацията и роботиката“. А това бе добре дошло.
Колкото повече хора имаше в хотела, толкова по-добре, а Луси някога бе програмирала роботи и можеше да обсъжда технологията с всекиго, ако се наложи. Но едва ли щеше да се наложи. Изготвила е свой план, много добър във всяко едно отношение. Намери място за паркиране през няколко улици.
Наклони надолу огледалото и бързо се гримира и сложи дълги златни обици във формата на халки. Изхлузи маратонките и обу черни велурени каубойски ботуши — неудобни, но необходими, в случай че някой я забележеше в хотела. Навлече намачкана черна блуза от лен и мушна в ръкава й тактическата палка. Разкопча я достатъчно, за да се вижда цепката на бюста й. Преобразена в сексапилна млада жена, отседнала в хотела, Луси бе достатъчно разчорлена и привлекателна да мине за типична участничка в международната среща, която е била навън и се е забавлявала добре досред нощ. Като наметна някакъв шлифер и ругаеше наум ботушите, тя се приближи с бърза крачка към хотела под оскъдната светлина на уличните лампи.