— Сега го прочети на глас. Важно е да видиш какво пише. Нямаш друг избор, освен да се самоубиеш в тази прекрасна хотелска стая — додаде Луси.
Листът носеше емблемата на Интерпол в горния десен ъгъл, естествено в яркочервен цвят. Снимката на Роко стоеше на видно място, не беше трудно да се намери. Егоист по природа, той никога не избягваше камерата, когато представляваше различни престъпници в скандални процеси. Снимката в червеното съобщение бе скорошна и приликата беше голяма.
— Прочети я на висок глас — отново му нареди Луси. — Време е за фактите, Роко.
— Данни за самоличността. — Гласът му пресекна, докато се опитваше да се изкашля. — Настоящо име: Роко Каджиано. Имена по рождение: Питър Роко Марино-младши.
Той се запъна на тази част и в очите му проблеснаха сълзи. Прехапа долната си устна и продължи да чете нататък. Когато стигна до съдебната информация и прочете, че е издирван за убийствата на сицилианския и френския журналисти, той вдигна очи към тавана.
— Господи! — промълви и пое дълбоко въздух.
— Точно така, заповед за задържане номер седем-две-шест-нула заради горкия Гуариньо. Заповед за задържане номер седем-две-шест-едно заради бедния мосю Ла Фльор. Издадена на двадесет и четвърти април 2003 година. Преди два дни.
— Мамка му!
— Твоят предан клиент Жан-Батист — напомни Луси.
— Копеле — промълви Роко. — След всичко, което направих за това грозно лайно!
— Е, край, Роко — подхвърли Руди и хвърли червеното съобщение върху масичката.
— Както разбирам, братята Шандон могат да бъдат доста изобретателни — натърти Луси. — Нали помниш как Джей Тали обича да завързва хората, да им боде очите и да ги гори с горелка? Докато кожата им се овъгли. Докато са още живи и в съзнание. Нали помниш как се опита да направи това и с леля ми, докато гнусната му съучастничка Бев Кифин се мъчеше да ме гръмне с ловджийска пушка?
Роко мълчеше.
Тя пристъпи към него, мисълта за онова, което едва не се случи с леля й, я изкушаваше да го пребие до смърт с тактическата палка. Хвърли поглед към палката върху леглото, но знаеше, че няма да го направи. Не беше толкова глупава.
— Удавянето е друг вариант — продължи Луси.
При тези думи Роко се разтресе.
— Не — помоли той.
— Помниш ли Томас, братовчеда на Жан-Батист? Удавен. Не особено приятен начин да умреш. — Тя хвърля многозначителен поглед към Руди.
Той внимателно изтри колта с ъгълчето на чаршафа като допълнителна предпазна мярка, при което чертите на лицето му станаха сурови, а в очите му проблесна решителност — нещо като своеобразна стена срещу внезапно връхлетялата го вълна на съжаление към Роко, независимо, че не заслужаваше да живее.
Руди хвърли поглед към Луси и за миг очите им се срещнаха.
Пот се стичаше по лицето на Луси и по слепоочията й бяха залепнали кичурчета коса. Беше пребледняла и Руди знаеше какво й струва всяка проява на суховатия черен хумор, докато играеше най-ужасната роля в живота си.
Той издърпа затвора, вкара патрон в цевта и се приближи до Роко.
— Десняк, съгласен ли си, партньоре? — попита той спокойно Луси.
— Да.
Тя не сваляше очи от Роко. Ръцете й се разтрепериха и си наложи да мисли за Джей Тали и сатанинската му партньорка Бев Кифин.
Образи.
Луси си припомни скръбта върху лицето на леля й, когато разпръскваше предполагаемите изпепелени останки на Бентън Уесли над водата. Имаше чувството, че мозъкът й се люлее в черепа. Никога не бе изпитвала морска болест. Усещането сигурно бе подобно.
— Ти избирай — обърна се тя към Роко. — Можеш да умреш сега и да не изпиташ болка. Без да се мъчиш. Без изгаряния. Без давене. Червеното съобщение се намира точно там, където го изпусна, тъй че самоубийството ти ще бъде напълно разбираемо. Или ако искаш, можеш да си тръгнеш оттук, без да знаеш какъв кошмар те чака, когато Шандон те пипнат. А те ще те пипнат.
Той кимна. Ще го пипнат и още как.
— Подай си дясната ръка — инструктира го Руди.
Роко отново изви очи към тавана.
— Виждаш ли? Аз държа пистолета, ще ти помогна — продължи Руди с лекота и безразличие, докато потта от челото му капеше по килима.
— Гледай цевта да е насочена нагоре — напомни Луси и извика в ума си образа на отрязаната нацистка глава.
— Хайде, Роко! Направи каквото ти казвам. Няма да боли. Даже няма да разбереш.