Марино се размота из още един магазин за подаръци и грабна някакво списание за фитнес от купчината, натрупана на пода. Върху корицата имаше снимка на млад мъж, сякаш изваян от гладък камък. Сигурно си е избръснал цялото тяло, освен косата, и е лъснал загорялата си кожа с плажно масло. Марино се върна отново в близкото барче, поръча още една „Будвайзер“, намери същата маса, отстрани трохите от пица и постави списанието отгоре, страхувайки се да го отвори. Накрая събра кураж и го вдигна, но тънката му корица залепна за масата.
— Ей! — провикна се Марино към бармана. — Някой тук бърше ли масите?
Всички в бара се обърнаха към него.
— Току-що платих три и петдесет за тая изветряла бира, а масата е пълна отврат, списанието ми залепна за нея!
Посетителите на бара зяпнаха към списанието на Марино. Няколко младежи се побутнаха ухилени. Изнервеният барман, който трябваше да се превърне в октопод, за да се справи с поръчките, хвърли към Марино една мокра изтривалка. Марино избърса масата и му я метна обратно, като едва не уцели главата на една старица, която си пийваше бяло вино, потънала в забрава. Марино запрелиства списанието. Може би бе твърде късно да си възвърне формата, да направи мускули, които да перчи като паун. Като момче в Ню Джърси оформяше мускулите си с коремни преси, лицеви опори и вдигане на тежести, които майстореше сам от дървени трупи и дръжки на метли. Повдигаше задниците на колите, за да оформи мускулите на гърба и бицепсите си, държеше в ръцете си торби, пълни с тухли, докато изпълняваше клякания или изкачваше и слизаше по стълбите. Боксираше се с окаченото на простора пране във ветровито време, когато дрехите и чаршафите оказваха съпротивление.
— Питър Роко! След като наби прането и го захвърли в калта, сега трябва да го изпереш!
Смътно си спомняше фигурата на майка си с ръце на хълбоците. Опитваше се да звучи строго, когато дясното кроше на сина й откачаше мокрите фланели на баща му от дървените щипки и ги запращаше в някой храст. Когато поотрасна, Марино започна да увива ръцете си в парцали и да забива с все сила юмруци в стария матрак, който държеше под навеса на къщата. Ако можеше да умира, този матрак сигурно е умирал стотици пъти, подпрян на верандата, докато накрая не се разпадна от свирепите удари. Марино преравяше кварталните боклукчийски кофи за изхвърлени матраци и млатеше своите лекясани упорити съперници, сякаш бяха извършили непростим грях към него.
— Кого се опитваш да убиеш, драги? — попита го майка му един следобед, когато плувнал в пот и разтреперан от изтощение, отвори хладилника, за да си вземе студена вода. — Не пий направо от каната. Колко пъти да ти казвам? Нали знаеш какво са микробите? Малки грозни буболечици, които изпълзяват от устата ти и влизат право в каната. Нищо че не ги виждаш. И тези малки микроби могат да причинят на теб и на всички останали грип и детски паралич и накрая да свършиш с апарат за изкуствено дишане…
— Татко пие направо от каната.
— Добре де.
— Какво „добре“, мамо?
— Той е мъжът в къщата.
— Я виж ти. Като че ли той няма малки грозни буболечици както всички останали хора, щом като е мъжът в къщата. Освен това, пукната пара не дава кой ще свърши с апарат за изкуствено дишане.
— Кого се опитваш да пребориш като блъскаш тоя матрак?
Марино си купи още една бира, докато се успокояваше с мисълта, че моделите в списанието за мускули не правят нищо друго, освен да вдигат железни тежести, и да позират на фотографите и да се тровят със стероиди. И все пак Марино нямаше нищо против стомаха му да е като утъпкана скиорска писта. Освен това какво ли не би дал косата му да се завърне на мястото си — върху главата му, а не да мигрира неумолимо към други части на тялото му. Пиеше и пушеше, докато слушаше дриблирането, скърцането на кецове и виковете на публиката от големия телевизионен екран. Прелисти шумно още няколко страници на списанието, забеляза реклами на афродизиаци, различни начини за по-добро сексуално представяне и покани за голи партита и волейбол със стриптийз.
Когато стигна до средата на списанието, където показваха обезкосмени задници, обути в прашки и къси като бикини слипове от мрежести материи, Марино го затръшна шумно. Бизнесменът, който седеше през една маса, стана и се премести в другия край на бара. Марино довърши бирата си с удоволствие, след което стана, протегна се и се прозина. Хората в бара наблюдаваха как си проправи път към бизнесмена и пусна списанието върху неговия „Уолстрийт Джърнъл“.