Омраза и завист наелектризираха всяка клетка и мускулче на пълното й тяло и върху горната й устна изби студена пот. Запъти се към мъжките маратонки, докато жената набираше някакъв номер на мобилния си телефон. Изчака да й се обадят.
— Съкровище? — произнесе тя гальовно и щастливо. — Още съм тук. Знам. Голям магазин. — Тя се разсмя. — Повече ми харесва „Уол Март“ на „Акейдия“. Да, ако си сигурен, че нямаш нищо против.
Жената протегна лявата си ръка и погледна часовника, който се подаваше от ръкава й. Има вид на хронометър. Бев очакваше нещо по-елегантно.
45.
Лек като мъгла дъждец бе навлажнил улиците на Шчечин, когато Луси наближи хотел „Радисън“. Този път не й се налагаше да чака администраторката да напусне рецепцията. Фоайето бе празно. Тя пристъпи вътре с нехайна, но енергична походка и се насочи към асансьорите. Пръстът й тъкмо се канеше да натисне бутона на асансьора, когато вратите му се отвориха и отвътре залитна някакъв много пиян мъж, който се блъсна в нея.
— ’Звинете! — произнесе той високо, с което стресна Луси и я изкара от равновесие.
Какво да прави? Какво да прави?
— Ееей, ама вие сте нааай-голямата хубавица, която съм срещал!
Думите се сливаха, сякаш устата му бе обезчувствена с лидокаин и той почти крещеше, хилейки се нагло, докато погледът му се плъзгаше от главата й, по цепката на деколтето и стигна до велурените каубойски ботуши. Обяви, че купонът в стая 301 се вихрел с пълна сила и тя трябвало непременно да дойде. Продължи в същия дух. Леле, леле, колко е хубава и секси, явно е американка, а той бил от Чикаго и наскоро бил прехвърлен в Германия и бил самотен и разделен с жена си, която била кучка.
Администраторката се върна тичешком във фоайето и само след минута бе последвана от служител от охраната, който заговори пияния на английски.
— Май трябва да се върнете в стаята си. Късно е и вече е време да спите — произнесе сковано той и хвърли към Луси подозрителен поглед, изпълнен с презрение, явно я взе за приятелка на вулгарния пияница или може би за проститутка, пияна колкото него.
Тя насочи със замах пръста си към бутона на асансьора, без да го уцели няколко пъти, като се клатушкаше, хванала подръка пияния мъж.
— Хайде, давай да тръгваме — пелтечеше с руски акцент, облегната върху него.
— Леле, че е сладка… — Тъкмо се накани да демонстрира изненадата и удоволствието си, когато тя се наведе към него и го целуна страстно по устата.
Вратите на асансьора се отвориха и Луси го издърпа вътре, увивайки се около него, без да спира дългата опипваща езика му целувка, която намирисваше на чесън и уиски. Охранителят ги гледаше с каменно изражение, когато вратите се затвориха.
Грешка.
Охранителят щеше да запомни лицето й. То трудно се забравяше, а той имаше предостатъчно време да го разгледа, тъй като Луси беше в капана с пияния задник.
Непростима грешка.
Тя натисна бутона за втория етаж, докато мъжът я опипваше. Той явно не забеляза, че асансьорът спира на погрешен етаж. Новоизлюпената му любовница побягна, притискайки дрехите си и той се опита да я настигне. Размахваше ръце като луд и ругаеше, но се спъна в килима.
Луси следваше знаците, водещи към изхода и зави към друго фоайе, след това към стълбището. Безшумно изкачи още три етажа и изчака в слабо осветеното стълбище, като сдържаше дишането си и се ослушваше. Потта се стичаше по лицето й и намокри сексапилната й черна блуза. Бе грабнала хотелския ключ от масичката в стаята на Роко Каджиано и го бе мушнала в джоба на шлифера си по-скоро по навик, отколкото по инстинкт. Винаги когато напускаше хотел, запазваше ключа, за да е на нейно разположение, ако внезапно откриеше, че е забравила нещо. Веднъж (не обичаше да си припомня тази случка), беше забравила пистолета си в чекмеджето на нощното шкафче и се усети, чак когато влизаше в едно такси. Слава богу, че имаше ключ!
Табелата „Не ни безпокойте“ висеше зловещо на топката на бравата на стая 511 и Луси огледа коридора с отчаяната надежда, че няма да бъде изненадана от някого. Докато пристъпваше, до слуха й достигна звукът от пуснатия в стаята на Роко телевизор и стомахът й се присви. Страхът я изгаряше. Припомни си ужаса на това, което току-що бяха извършили с Руди, и че трябваше отново да го погледне.
Над вратата трепкаше зелена светлинка, разби я с лакът, тъй като нямаше други ръкавици. Блъсна я отвратителната смрад, която се разнасяше от последната мазна вечеря на Роко, и надуши наситената с алкохол кръв. Беше се съсирила като пудинг под главата му, а полуотворените му очи гледаха безизразно. Столът бе преобърнат и пистолетът си беше под гръдния му кош, както и всяка друга подробност — точно както ги бяха оставили с Руди. Над тялото му кръжаха мухи месарки, които търсеха идеалното място да снесат яйцата си. Луси се взря в полуделите насекоми като зашеметена.