Вниманието й бе приковано от тактическата палка.
Тя също си беше точно там, където я бе оставила — върху масичката от лявата страна на леглото.
— О, слава богу! — прошепна тя.
Палката отново бе затъкната в ръкава й, докато Луси отваряше предпазливо вратата й изтриваше топката на бравата с блузата си. Този път се спусна по стълбите до етажа за персонала, откъдето дочу приглушени гласове вероятно от кухнята. Покрай стената бяха наредени масички на колелца, отрупани с мръсни съдове, увехнали цветя в малки вазички, празни бутилки и остатъци от коктейли и други напитки. Храната в хотелските порцеланови чинии, по сатенените покривки и мръсните салфетки, бе засъхнала. Тук нямаше мухи. Нито една.
Тя преглъщаше учестено, внезапно й се догади при спомена за мухите месарки, плъзнали по тялото на Роко, които се хранеха от раните му. Замисли се какво ще стане след това. В затоплената стая от яйцата на мухите щяха да се излюпят ларви, които в зависимост от това кога ще бъдат открити останките му, щяха да загъмжат с пълна сила върху разлагащия се труп, особено в раните и другите отверстия. Месарките обичаха дълбоките тъмни и влажни процепи и проходи.
Орляците месоядни насекоми щяха да изиграят подвеждаща роля по отношение часа на смъртта на Роко. Патологът, който щеше да огледа тялото, щеше да бъде объркан от часа, в който румсървисът е внесъл количката с късната му вечеря, и напредналия стадий на ларвите. Нивото на алкохола в кръвта му щеше да покаже, че Каджиано е бил в алкохолно опиянение, когато е починал от самонанесената рана. Изстрелът е пронизал слепоочието и е разкъсал мозъка. Отпечатъците върху пистолета щяха да са негови.
Топлината в стаята щеше да бъде отбелязана, но нямаше да събуди подозрения. Празната бутилка шампанско щеше да носи отпечатъците на Каджиано, ако полицията изобщо си направеше труда да провери, въпреки че нямаше да се намери доказателство да е поръчвал или да е получавал шампанско като жест от управата на хотела. Можеше да го е купил и от другаде. Червеното съобщение щеше да бъде с неговите отпечатъци, ако някой решеше да провери, а тя бе длъжна да го предположи.
Щеше да е по-добре, ако Роко не бе поръчвал румсървис, но тя бе предвидила и тази възможност, тъй като си даваше сметка, че който и да е внесъл вечерята му, щеше да си припомни бакшиша и нямаше да признае, че е бил в долари. Той или тя нямаше да желае да се замеси в какъвто и да е скандал с участие на полицията. Освен това, ако часът на смъртта, определен от патолога, не се връзваше с разказа на служителя, внесъл подноса (при положение, че човекът изобщо се разприказва), то щеше да е много близо до ума, че той греши относно часа, дори и датата или пък, че лъже.
Кого го бе грижа за смъртта на Роко Каджиано? По всяка вероятност никого, освен фамилията Шандон. Те щяха да си задават въпроси. В плановете си Луси допускаше, че щяха да се разровят усърдно, за да узнаят фактите. Можеше да го направят, но можеше и да не го направят. Самоубийството щеше да бъде прието и никой нямаше да се тръшне от скръб.
46.
Луси се затича в тъмнината и болката, която усети в гърдите си, не се дължеше на физическото усилие. Мерцедесът бе притихнал до уличния тротоар и тя не успя да види Руди през замъгленото стъкло. Ключалките изщракаха нагоре и тя отвори вратата откъм шофьора.
— Мисията завършена? — попита той мрачно. — Недей да включваш още двигателя.
Луси му разказа за срещата си с пияния и хотелския персонал, и обясни как се е справила. Той не каза нищо. Усети неодобрението и раздразнението му.
— Похвали ме поне малко. Мисля, че сме окей.
— Да, с оглед на обстоятелства — принуден бе да признае Руди.
— Никой няма причина да ме свърже със стаята на Роко или със смъртта му — продължи Луси. — Гарантирам ти, че хотелският персонал няма да припари до стаята му при окачена на вратата табела с надписа „Не ни безпокойте“. Вътре ще нахлуят още мухи през открехнатия прозорец. Ако бъде открит след три или четири дни, ларвите ще са го наяли до неузнаваемост. В случай, че не го знаеш, мухите месарки налитат и на лайна. Освен това кръвта му е с високо съдържание на алкохол и няма причина някой да си помисли за нещо друго, освен самоубийство, а хотелът ще поиска да се отърве колкото се може по-бързо от разлагащия се труп и червеите. Съдебният патолог ще реши, че Роко е бил мъртъв от много по-отдавна, отколкото твърди румсървисът. Ако приемем, че поръчката му за вечеря се свързва с точен час, а аз мисля, че по всяка вероятност няма да стане така — поръчките не се обработват на компютър. Знам го със сигурност.