— Продължавай с включен климатик? — произнесе Марино на глас, разочарован и вече изтощен.
Върна се в кухнята, отвори един шкаф, където преди няколко минути бе забелязал спретната чиста купчинка хартиени пазарски торбички. Разтърси една от торбичките, за да се отвори, и мушна в нея плика.
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш? Да не би просто да се ебаваш с мен, кучи сине?
Разочарованието отново сви гърдите му, когато се сети как Бентън се отнесе с него — сякаш не са били приятели цял живот, най-близки другари, почти братя, които деляха дори една и съща жена, макар и по съвършено различен начин. В едно нереално тайно кътче на ума си Марино си бе представял, че двамата с Бентън са женени за Скарпета едновременно. Сега Марино имаше изключителните права върху нея. Но тя не копнееше за него и потисканата мъка задълбочаваше още повече неговата нестабилност и объркването му. В стомаха му се надигна лека вълна на паника, която се заизкачва към гърлото.
В мрака навън не се забелязваше никакво такси. Марино запали цигара, като приседна отмалял върху една тухлена ограда. Дишаше тежко, а сърцето му се блъскаше в гърдите до пръсване, сякаш невидим боксьор му нанасяше безчет удари, смазваше го, изкарвайки всичкия му въздух. Болка прониза лявата страна на гръдния му кош, призля му и той се опита да си поеме дълбоко дъх с дълбоки, остри вдишвания, но въздухът не му достигна.
Едно празно такси го застигна и подмина, докато потта се стичаше по лицето му, докато седеше неподвижно върху зида с широко отворени очи и ръце върху коленете. Цигарата падна от свитите му пръсти и се изтърколи по плочите в една цепнатина.
51.
Бев не спираше да мисли за нея. Би трябвало да стои настрана от това агне, което току-що й даде пет долара на паркинга на „Уол Март“. Само че не можеше. Не бе в състояние да контролира властния импулс и въпреки че реакцията й противоречеше на всякаква логика, в тъмните й черни мисли се криеха и причината, и следствието. Агнето я бе отблъснало с презрение. Жената се дръпна от Бев, сякаш я беше гнус от нея, а след това си позволи да я унизи още повече, като й даде пари.
В магазина Бев се застоя на щанда със спрейове срещу насекоми. Вдигаше флаконите и се преструваше, че чете етикетите им, докато наблюдаваше паркинга през витрината. За нейна изненада се оказа, че агнето не кара нова кола, а стар зеленикав „Експлорър“, който някак си не се връзваше с разглезена богата домакиня или нечия любовница. Още по-интересно бе, че седеше в спортната кола с включен двигател и изключени фарове. След пет минути Бев влезе и излезе от една пробна, пременена в ярка хавайска риза и бермуди, естествено, без да ги плати. Отряза сензорната им маркировка със сгъваемия си нож. Шлиферът й бе обърнат наопаки и преметнат през ръката, а върху косата си беше нахлупила евтино найлоново боне за дъжд, въпреки ясната вечер. Ако хората изобщо й обърнеха внимание, щяха да помислят или че е луда, или че си е боядисала косата.
Експлорърът не бе помръднал. Бев се отправи директно към очуканата мръсна кола на Джей сигурна, че агнето не я е забелязало или че поне не я свързва с жената, която бе срещнало преди по-малко от половин час и на която бе дало пари. Потегли и сви наляво по „Пъркинс“, след това пресече „Акейдия“ и паркира на малък паркинг до ресторант „Кейтъри“. Беше пълен с коли, защото ресторантът бе особено популярен сред студентите. Тя изключи мотора и светлините и зачака. Желанието й се разпалваше, докато агнето се бавеше в зеления „Експлорър“ на паркинга на „Уол Март“ от отсрещната страна на улицата.
Сигурно говореше по мобилния си. И може би вече не разговаря толкова лигаво и мило с мъжа си, а се кара с него. Бев бе истински експерт в проследяването на хора. Правеше го редовно, когато караше черокито на Джей. Преди да започне да се крие като издирвана престъпничка в рибарския лагер, следеше хората в зависимост от това, за какво й бяха нужни или просто за удоволствие.
Но в онези дни действията й имаха цел или поне бяха средство за постигане на целта. Каквото и да правеше, винаги изпълняваше нечии заповеди.
В известна степен и сега изпълняваше заповедите на Джей, но методите и чувствата се променяха, когато някой бе заставян да повтаря отново и отново една и съща задача. Бев бе започнала да си угажда, да се вихри в собствените си фантазии и да се забавлява сама. Това бе нейно право.