Жан-Батист го слушаше, смучейки кръвта от езика си.
— Ти нали имаш такова могъщо семейство. Чух всичко за него по моето радио. И то неведнъж.
Мълчание. Ушите на Жан-Батист бяха като сателитни чинии.
— Връзки. Къде са сега тези шибани закрилници, когато ти трябват? — подиграваше се той в мрака.
Омразният му глас прелиташе като невидим прилеп през железните решетки на вратата на Жан-Батист. Думите се сипеха около него и той ги пропъждаше, като размахваше косматите си ръце.
— Знаеш ли, че тук ще се побъркаш, Косматко? Не се ли измъкнеш, ще пощръклееш като котка с люта чушка в задника. Ясно ли ти е, Косматко?
— Je ne comprends pas — прошепна Жан-Батист и по брадичката му потече струйка кръв, която попи в козината му. Той усети вкуса й и облиза пръста си.
— О, разбираш, и още как! Сигурно ти слагат нещо в задника и бууум — засмя се тихо Звяра. — Разбираш ли, щом те приберат в онази клетка, могат да правят с теб каквото си поискат и кой мислиш, ще разбере? Само ги издай и ще ти го набутат още повече, при това ще кажат, че сам си си го вкарал.
— Кой е там?
— Ей, знаеш ли как ми е писнало да повтаряш това тъпо „чук-чук, кой е тук“! Дяволски добре знаеш кой е. Аз съм. Твоето при-я-тел-че.
Жан-Батист чуваше дишането на Звяра. Неговият дъх пътуваше към него през две килии и Жан-Батист надушваше чесън и червено бургундско вино — младо Clos de Mouches, което той наричаше „глупаво“, защото не бе преспало достатъчно дълго на тъмно и влажно, за да поумнее и помъдрее. Тъмната килия за смъртници бе избата на Жан-Батист.
— Чуй новината от единственото ти другарче. Ще ме транспортират с камионетка до мястото, където ще ме довършат. Хънтсвил. Какво име, а? Преследван злодей, нали това значи? Пътуването ще отнеме час. Ами ако нещо се случи между точките А и Б?
По площад „Дофин“ са цъфнали кестени, азалии и рози. На Жан-Батист не му бе нужно да вижда, а само да ги помирише, за да разбере къде се намира. Ресторант „Пол“ — добър ресторант. Хората вътре не усещат присъствието му — ядат и пият зад витрината, усмихват се или се смеят, наведени към светлината на свещите. Някои от тях щяха да си тръгнат, за да правят любов, без да подозират, че ги наблюдават. Жан-Батист се носеше в нощта към острия край на остров Сейнт Луис и светлините на Париж се отразяваха във водите на Сена и реката блестеше като лъскава коса. Само след няколко минути бе вече на миля от моргата.
— Сега нямам пари да направя нищо. Мога да се обзаложа обаче, че ти имаш. Успееш ли да спреш камионетката, докато съм на път към инжекцията, ще се върна за теб, Косматко. Времето ми изтича. Три дни. Чуваш ли? Три проклети дни. Знам, че можеш да измислиш начин. Можеш да го уредиш и да ми спасиш задника и след това ставаме партньори.
Той седеше в бистрото на остров Сейнт Луис и се взираше в балкона, пълен със саксии, когато една жена излезе навън, за да погледне към синьото небе и реката. Тя бе много красива и прозорците й бяха отворени към свежия есенен въздух. Спомняше си, че ухаеше на лавандула. Или поне така му се стори.
— Твоя е, щом аз свърша с нея — каза Джей и отпи от чашата си. Виното имаше лек дъх на пушени бадеми. Той разклати полека червеното бургундско вино, което се плъзна по ръба на широката чаша като топъл език, който описва кръгове. — Знам, че ти се ще да го опиташ. — Джей вдигна чашата и се засмя на шегата си. — Но нали знаеш какъв ставаш, mon frere.
— Ей, слушаш ли, Косматко? Три шибани дни, само една седмица преди теб. Мога да уредя да имаш всички кучки, които ти се приискат вън оттук. Аз ще ти ги водя, стига да не възразяваш, ако първо си взема своето от тях. След като ти не можеш, нали? Тъй че защо да не делим? — Пауза, след която гласът на Звяра стана зловещ: — Чуваш ли, Косматко? Свободен като птица!
— Да се захващаме — каза Джей и му намигна.
Той остави чашата си на масата и обеща да се върне скоро. Жан-Батист, избръснат гладко, с шапка, нахлупена над лицето, не трябваше да разговаря с никого, докато Джей… Не можеше да го нарече Джей. Жан-Пол го няма. През витрината Жан-Батист наблюдаваше как красивият му брат вика нещо към жената на балкона. Той жестикулира, сочейки нещо с пръст, сякаш иска тя да го упъти, а жената се усмихва и след това прихва на клоунската му пантомима. Моментално се поддава на чара му и се скрива в апартамента.
След което благословеният му от Бога брат като по чудо се озовава отново в сепарето.