— Не бива да хабим водата — отбеляза тя, — останала е съвсем малко в резервоара.
— По всяка вероятност ще вали — парира я Джей, докато изучаваше жената, сякаш е кола, която се кани да купува. — Освен това в резервоара има предостатъчно. Изпери пешкира и го донеси.
— Моля ви, не ме наранявайте.
Жената повдигна глава от възглавницата, която бе порозовяла и яркочервеното петно върху нея подсказа, че раната отново е прокървила.
— Само ме върнете вкъщи и няма да кажа на никого. На никого, кълна се в Бога!
Очите й гледаха Джей умолително, тъй като бе прекрасен на вид и поне досега се държеше мило.
— Какво няма да кажеш на никого? — попита Джей, приближи се към нея и приседна на ръба на желязното легло с гнусен, изтърбушен матрак. — Какво има за казване? Ти се нарани, нали така, и ние сме добрите самаряни, които се грижат за теб.
Тя кимна неуверено, след което страхът изкриви лицето й.
— Направете го бързо, моля ви — прошепна тя, а тялото й се разтресе от хълцане. — Ако няма да ме пуснете, поне го направете бързо.
Бев се върна с кърпата и я подаде на Джей. Водата капеше върху леглото и се стичаше по голата му мускулеста ръка. Бев прокара пръсти през косата му и го целуна по тила, след което се притисна към него, докато той разкопчаваше блузата на жената.
— А, няма сутиен! — възкликна. — Не носеше ли сутиен? — Той се озърна наоколо в очакване на отговора на въпроса, и въпреки че бе изречен с мек глас, прозвуча зловещо.
Бев плъзна ръка по потните му гърди.
Очите на жената бяха разширени от същия вцепеняващ ужас, на който Бев бе станала свидетел в моторницата. Тялото й се тресеше и голите й гърди трепереха. От ъгълчето на устните й потече слюнка и Джей се изправи отвратен.
— Свали й останалите дрехи и я почисти — заповяда на Бев. — Само да си я пипнала отново, знаеш какво ще ти се случи!
Бев се усмихна. Предстоеше добре репетирана и дълго играна драма.
60.
И на следваща сутрин Скарпета бе все още във Флорида. Тъкмо се готвеше да отпътува, когато този път бе задържана от служител на федералните, който й достави два пакета — единия от информационната служба на сектор „Полунски“, а другия — с материалите по случая Шарлот Дард — предимно копия на докладите от аутопсията и лабораторните изследвания, както и хистологични предметни стъкла.
Скарпета постави стъклото върху поставката на сложния микроскоп. Ако можеше да събере всички часове, прекарани над лабораторни проби, броят им щеше да се измерва в десетки хиляди. Макар и да уважаваше труда на хистолозите, посветили се на най-дребните структури на тъканта и на онова, което можеха да им разкажат техните клетки, никога не бе разбирала как могат да седят в тесните лаборатории ден след ден, заобиколени от части от сърца, бели дробове, черни дробове, мозък и други органи, както и от поразени или носещи симптомите на болестта тъкани, които се режеха на парченца и ставаха като гумени при потапянето им в стъкленици с фиксатор, подобен на формалина. Всяка тъкан се обвиваше в парафин или пластична смола и се разрязваше на тънки прозрачни резенчета, през които да може да преминава светлина. След като бъдеха поставени върху предметните стъкла, те се оцветяваха с различни багрила, създадени от текстилната индустрия през деветнадесети век.
Скарпета виждаше предимно розови и сини петна, но имаше напръскване и с други цветове, в зависимост от тъканта, клетъчната структура и евентуалните дефекти, които трябваше да й разкрият своите тайни от другия край на увеличителното стъкло. Подобно на болестите, багрилата носеха имената на своите откриватели или изобретатели и именно тук хистологията ставаше излишно усложнена, дори досадна. Не беше достатъчно багрилата или багрилните техники да бъдат наричани просто синьо или виолетово, а трябваше да са крезолово синьо, крезолово виолетово, перлено пруско синьо, хематоксилин на Хайденхайм (моравочервено) или трихром на Мейсън (синьо и зелено), или Биелшовски (неутрално червено), или пък любимият й снобизъм — метенаминово сребро на Джоунс. Типичен пример за егоцентричното патологично наследство бе „оцветяването на Шванови клетъчни ядра от шванома по Ван Гийсон“ и Скарпета не можеше да разбере защо германският естествоизпитател Теодор Шван бе искал да нарекат на негово име една туморна клетка.
Тя погледна през микроскопа към контрахиралите ивици по маркирания в розово тъканен отрязък от сърцето на Шарлот Дард. Ядрата на някои влакна липсваха, подсказвайки некроза или мъртва тъкан, а други предметни стъкла разкриваха розово и синьо оцветяване на възпаление и минало заболяване, както и стесняване на коронарните артерии. Жената от Луизиана е била само на тридесет и две години, когато е умряла на прага на мотелска стая в Батън Руж, облечена за излизане, с ключове в ръка.