Бъргър не реагира на остроумието, което не бе нищо повече от остроумие.
— Водоустойчив — продължи Луси, — с много шик калъфче, може да се носи и през рамо. Има и самолетна антена, в случай че искаш да се чувстваш сигурна, когато летиш, тъй като си жена в постоянно движение.
— Някой друг път — отвърна Бъргър. — Надявам се, че не си ме повикала, само за да ми покажеш какво ще стане, ако се загубя или ме отвлекат.
— Всъщност не.
Луси седна пред един голям монитор. Пръстите й се движеха бързо по клавиатурата, докато прелиташе от един прозорец в друг, навлизайки все по-дълбоко в непозната за Бъргър софтуерна програма.
— Да не си взела това от НАСА? — попита тя.
— Може би — отговори Луси, насочвайки курсора към директория, обозначена с цифра, която не говореше нищо на Бъргър. — НАСА прави много повече от това да пренася лунни камъни. — Луси млъкна с вдигнат над клавиша пръст, взирайки се съсредоточено в екрана. — Имам приятелчета в Научния център на Лангли. — Тя премести мишката. — Все хубави хора, които не получават каквото заслужават. Работим по някои доста изумителни проекти. Добре. — Кликна върху файл, обозначен с номер и днешната дата. — Започваме. — Луси вдигна поглед към Бъргър. — Слушай.
— Добър ден! Мога ли да знам кой се обажда? — Записаният мъжки глас бе на Зак Манъм.
— Когато мадмоазел Фаринели се върне, кажете й Батън Руж.
66.
Бъргър издърпа един стол и седна, без да откъсва очи от екрана на компютъра. Върху него стояха неподвижни изображения на гласови отпечатъци или спектрограми — цифрови отрязъци от записан човешки глас, превърнат в електрически честоти. Получените резултати представляваха черни и бели вертикални и хоризонтални ивици, които подобно на мастилените петна на Роршах събуждаха различни асоциативни представи, в зависимост от това кой ги гледа. В случая гласовите отпечатъци напомняха на Луси за черно-бяла абстрактна картина на торнадо.
Тя сподели това с Бъргър и добави:
— Това, което аз съм направила, или по-точно, което е направил компютърът, е да открие звуци от гласа на Шандон от друг източник. В случая видеозапис на интервюто ти с него след ареста му в Ричмънд. Компютърът потърси сходни думи. Разбира се, мръсникът се е постарал да ни затрудни. Никъде в интервюто с теб — продължи Луси — не споменава Батън Руж, например. Нито някога е споменавал мен, Луси Фаринели. Тоест остават „когато“, „се върне“ и „кажете й“. Много по-малко звуци, отколкото ми трябват за сравнение. Нужни са поне двайсет сходни звука за положително наслагване. Но и това, с което разполагаме, дава забележително сходство. Най-тъмните петна върху познатите ни и въпросните гласови отпечатъци си съответстват по интензивност на честотите. — Тя посочи черните петна на гласовите отпечатъци върху компютърния екран.
— Изглежда е същият глас — отбеляза Бъргър.
— Определено. В четирите думи „когато“, „се върне“ и „кажете й“. Съгласна съм.
— Хей, аз пък съм убеден — обади се Манъм. — Но няма да ни е никак лесно пред съда поради причините, които изтъкна Луси. Нямаме достатъчно сходни звуци, за да убедим съдебните заседатели.
— Забрави за съда в момента — каза най-уважаваният прокурор в Ню Йорк.
Луси натисна други клавиши и активира втори файл.
— „Започвам да докосвам гърдите й и да разкопчавам сутиена й“ — произнесе мекият учтив глас на Жан-Батист.
Тогава Луси поясни:
— Ето ги другите три фрагмента от интервю, които съдържат думите за сравнение.
— „Отначало бях малко объркан, когато не успях да сваля горнището й.“
Следващият фрагмент:
— „Но мога да кажа, че си красива“ — шепнеше Жан-Батист.
— Ето още — продължи Луси.
— „Това беше билет за връщане до Ню Йорк, треньоре.“
Луси обясни:
— Ето ги нашите четири думи, Джейми, съвсем близки са. Както посочих, тези фрази са от видеокасетата с интервюто ти с него, преди да го призоват в съда.
На Луси й бе тежко да прослушва тези откъси от интервюто. Изпитваше смътна неприязън към Бъргър, задето бе накарала Скарпета да изгледа видеокасетата, въпреки че се налагаше да изтърпи манипулативната извратена порнография, след като той едва не я уби. Жан-Батист лъжеше и това му доставяше удоволствие. Без съмнение бе изпитвал сексуална възбуда при мисълта, че Скарпета, едновременно жертва и главен свидетел, бе негова публика. Тя трябваше да гледа и слуша в продължение на часове как той пресъздава не само онова, което бе извършил в Ричмънд, но и така наречената от него романтична среща през 1997 година със Сюзан Плес, телевизионен метеоролог от Си Ен Би Си, чието обезобразено тяло бе намерено в апартамента й в Ъпър Ийст Енд в Ню Йорк.