Выбрать главу

Тя беше двадесет и осем годишна красива афроамериканка, смазана и хапана по същия чудовищен начин, както и останалите жертви на Шандон. Само при нейното убийство бе открита семенна течност. По-късните жертви от Ричмънд бяха намерени голи само от кръста нагоре и не бе открита семенна течност, а само слюнка. Този факт навеждаше на извода, базиран отчасти на ДНК анализа, че фамилията Шандон бе изплела гъста престъпна мрежа с цел обогатяване, в която чудовищните извращения се практикуваха като форма на садистичен спорт. Жан-Батист и Джей Тали просто си доставяха удоволствие. При убийството на Сюзан Плес двамата братя си бяха подали щафетата — чаровният Джей бе прелъстил и изнасилил Сюзан, след което я беше прехвърлил на грозния си импотентен брат.

Луси, Бъргър и Манъм разглеждаха звуковите спектрограми на компютърния екран. Въпреки че гласовият анализ не бе точна наука, и тримата бяха убедени, че човекът, оставил съобщението, и Жан-Батист Шандон бяха едно и също лице.

— Можех да мина и без тази техника. — Бъргър прокара пръст по видеоекрана и остави по него едва забележима следа. — Така или иначе щях да позная гласа на кучия син.

Луси обясни, че сателитното проследяване сочи непосредствена близост със сградата, докато данните показват, че обаждането е направено от другия край на страната, в сектор „Полунски“, Тексас.

— Как да разбираме това?

Бъргър поклати глава.

— Освен ако няма някаква техническа неизправност или някакво друго обяснение, което ми убягва, поне за момента.

— Преди всичко искам да знам със сигурност, че Жан-Батист Шандон е все още в смъртното отделение в Тексас и че екзекуцията му е насрочена за седми май — заяви Луси.

— Няма шега — измърмори Манъм, докато щракаше непрекъснато с химикалката — нервен навик, който подлудяваше всички, които го познаваха.

— Зак? — Бъргър повдигна веждата си с вперен в химикалката поглед.

— Извинявай. — Той я пъхна в предния джоб на колосаната си бяла риза. — Ако не ви трябвам, ще проведа няколко телефонни разговора. — Погледна и двете.

— Засега не. Ще те потърсим по-късно — отговори Луси. — И ако някой ме търси по телефона, казваш, че никой не знае къде съм.

— Още не си готова да се появиш? — усмихна се Манъм.

— Не.

Той напусна стаята и вратата с дебела тапицерия издаде едва доловим тъп звук.

— А Руди? Надявам се, че е в апартамента си, където взема душ или е легнал да поспи. Като те гледам, и ти май трябва да го последваш.

— И двамата работим. Той е в кабинета си от другата страна на приемната и е потънал в киберпространството. Руди е интернет наркоман.

— За да получа заповед за вземане на клетки от Шандон за ДНК анализ — изтъкна Бъргър, — трябва да представя убедителна причина, Луси. А един записан телефонен разговор — няма да свърши работа. Знам колко мразиш нещо да изтече от този офис… Особено след като не сме наясно какво означава това телефонно обаждане.

Бъргър се усмихна и в очите й се мярна лека тъга, докато разглеждаше строгото решително изражение върху лицето на Луси, все още гладко и греещо от младост, лице с чувствени, плътни устни с цвят на тъмна, червена пръст.

Ако е истина, че хората започваха да умират от деня на своето раждане, Луси сякаш правеше изключение. Всичко човешко й бе чуждо и Бъргър се опасяваше, че Луси няма да живее дълго. Представяше си властното й младо лице и силното й тяло върху масата за аутопсия от неръждаема стомана с пронизан от куршум мозък и колкото и да се опитваше да изтрие този образ от въображението си, не успяваше.

— Нелоялността, макар и породена от слабост, е непростим грях — съгласи се Луси, озадачена и смутена от погледа на Бъргър. — Какво има, Джейми? Да не би да смяташ, че нещо изтича оттук? Господи, ето какво сънувам, когато имам кошмари. Кошмарите, с които живея. Страхувам се от това повече от смъртта. — Тя започна да се самонавива. — Само да хвана някой предател… добре, един Юда в тази организация стига и тогава всички загиваме. Затова трябва да съм твърда.

— Да, твърда си, Луси. — Бъргър се изправи, хвърляйки бегъл поглед към образа на уловения глас на Шандон на монитора. — Тук, в Ню Йорк, вече имаме едно все още незакрито и нерешено дело: Сюзан Плес.