Вратата на гардероба бе отворена, по пода се търкаляха закачалки и когато влезе в банята откри обичайната мръсотия. Казанчето на тоалетната не бе пуснато, ваната бе пълна с мръсна вода и на поставката до мивката имаше тлъсти мухи, накацали по недоядено парче шоколад. Мухите бръмчаха и се блъскаха в лампата над огледалото, а някои се удряха като изтребители в главата на Скржипек.
Свини.
Той надяна големи гумени ръкавици и потопи ръце в студената кирлива вода във ваната, напипвайки канала, задръстен от валма дълга черна коса.
Свини.
Водата започна да се изтича от ваната. Той метна мокрото кълбо косми в тоалетната чиния, като се опита да прогони мухите от лицето си, наблюдавайки с отвращение как пълзят върху парчето шоколад. Свали ръкавиците и започна да шляпа с тях тлъстите, гнусни гадини.
Не че за него мухите бяха екзотични насекоми, но никога не бе виждал толкова много на едно място, не и през този студен сезон на годината. Той мина покрай леглото и забеляза отворения прозорец — типична гледка дори и през зимата, тъй като много от гостите на хотела бяха пушачи. Когато се пресегна да го затвори, забеляза още една муха да се промъква върху черчевето. Тя се стрелна нагоре като дирижабъл, след което забръмча из стаята. Нахлуващият въздух бе примесен с миризма, която му напомни за вкиснато мляко или развалено месо. Той подаде глава през прозореца. Смрадта се носеше от съседната стая вдясно. Стая 511.
69.
Колата бе паркирана на 114 улица в източен Харлем, през един блок от ресторант „Рао“.
В предишния си живот Бентън винаги получаваше маса в „Рао“, защото беше от ФБР и се ползваше с особен статут сред фамилията, която от сто години държеше известния италиански ресторант. Тук вечно беше пълно и вече бе трудно да се каже кой се храни в него. Малкото на брой, покрити с карирани покривки маси, се посещаваха често и от знаменитости. Ченгетата имаха особена слабост към него. Кметът на Ню Йорк го избягваше. В момента обаче Бентън можеше единствено да си позволи да паркира на 114 улица очукания си черен „Кадилак“, който купи за 2,500 долара в брой.
Включи мобилния телефон. Седеше, без да сваля поглед от огледалата, като оглеждаше изпадналите типове, които се шляеха по улицата и си търсеха белята поради липса на друго занимание. Телефонът се водеше на пощенската кутия на някаква жена от Вашингтон, която не съществуваше. Сателитното проследяване на мястото, откъдето се водеше разговорът, бе без значение. След две минути чу сенатор Франк Лорд да разговаря с член на екипа, който не знаеше, че сенаторът бе активирал опция „две“ на мобилния си телефон и сега можеше да предава своя разговор, без никой друг да разбере.
Сенаторът говореше на живо по телевизията, но неочаквано си погледна часовника и поиска почивка. Бентън чуваше всичко, което сенаторът казва.
— … най-големият обструкционист на света. Не е ли истина? — каза сенатор Лорд, който по принцип бе сдържан, но когато се наложеше, ставаше твърд. — Проклетият Стивънс!
— Издигнал е обструкциите до форма на изкуство, не ще и дума — чу Бентън друг мъжки глас.
Сенатор Лорд знаеше, че в момента Бентън слуша. Доверието на Бентън бе разклатено от съмнения. Опитваше се да си го представи, облечен както винаги в елегантен консервативен костюм, с изправена като на генерал стойка.
Срещата на четири очи сигурно бе предвидена. Сенаторът се бе оттеглил на безопасно разстояние. Не би го направил без оправдателна причина, иначе би било странно съвпадение да излезе, точно когато Бентън трябваше да се обади при включена опция „две“, както го бе предупредил.
Освен това, сети се Бентън с облекчение, сенаторът явно бе включил мобилния си на опция „две“. Иначе Бентън нямаше да може да подслуша разговора му. Не ставай мнителен и не избързвай с изводите, напомни си той. Ти не си глупав и сенатор Лорд не е глупав. Мисли ясно.
Разговорът му напомни колко му липсваха старите приятели и познати. Гласът на сенатор Лорд — доверен приятел на Скарпета и човек, който би направил всичко за нея — накара гърлото му да се свие. Бентън сви юмруци и стисна телефона толкова силно, че кокалчетата му побеляха.
Мъжът, по всяка вероятност член на екипа, попита:
— Искате ли да ви донеса нещо за пиене?
— Не сега — отвърна сенатор Лорд.
Бентън забеляза мускулест младеж с разголена гръд да се приближава небрежно към ръждясалия му, очукан „Кадилак“. Хвърли му заплашителен поглед — универсалното предупреждение — и младежът отмина в друга посока.