— Той няма да бъде назначен, сър — отговори членът на екипа, без да си дава сметка, че всяка дума, която произнася, стига до мобилен телефон „Нокия“ в Харлем.
— Аз съм по-голям оптимист от теб, Джеф. Нещата могат да се преобърнат и да те изненадат — произнесе сенаторът, който бе председател на законодателната комисия и най-влиятелният политик в областта на прилагането на федералните закони, поради факта, че контролира финансирането, а всичко в крайна сметка опираше до пари, дори и най-гнусните престъпления.
— Искам да си тръгнеш и да се обадиш на Сабат. — Сенатор Лорд имаше предвид Дон Сабат, директора на ФБР. — Увери го, че ще получи всичко необходимо за оборудването на новия му кибер-криминален сектор.
— Да, сър. — Членът на екипа звучеше изненадано. — Ще превърнете деня му в празник.
— Той работи свястно и се нуждае от помощта ми.
— Не съм напълно съгласен с вас, господин председател, в смисъл, че имаме други доста по-наболели проблеми и това ще предизвика доста…
— Благодаря, че си загрижен — отряза го сенаторът. — Трябва да се връщам там и да накарам тези идиоти да помислят за хората, вместо да си играят на политическо надмощие.
— Знаете кои не ви долюбват.
Сенаторът се разсмя.
— Това значи, че съм на прав път. Поздрави Сабат от мое име и му кажи, че нещата са задвижени и вървят добре. Ободри го, знам, че той се безпокоеше. Сега трябва да сме по-прилежни от всякога.
Линията се прекъсна. До няколко часа в Нюйоркската банка на „Медисън“ номер 63 щяха да бъдат преведени пари по различни сметки и Бентън щеше да може да тегли суми с банкови карти, издадени на различни фиктивни имена.
70.
На един от компютрите в кабинета на Луси започна да мига светлинна. Новината бе достигнала телеграфните агенции. Роко Каджиано, адвокат на небезизвестния скандален процес, изглежда се бе самоубил в хотел в Полша. Тялото му било открито от един техник по поддръжката, който усетил тежка миризма, идваща от съседна хотелска стая.
— Как така, по дяволите…? — Луси удари един клавиш, за да деактивира мигащата светлинка и премести мишката на „принт“.
Интернет търсачките предоставиха всякаква информация, свързана с Роко Каджиано. А такава имаше предостатъчно. Роко обичаше да чете за себе си и често бе спряган по новините, тъй че всеки път, когато Луси попадаше на статия за него или негов клиент, изпитваше смущение, каквото не бе изпитвала никога досега. Не успя да се овладее достатъчно и да спре да си представя как Руди помага на Роко да се застреля в главата.
Насочено нагоре.
Дулото да е насочено нагоре.
Луси бе научила тази тънкост от леля си Кей. Каква ли щеше да е реакцията й, ако научеше какво е извършила скъпоценната й племенничка заедно с Руди.
— По-малко от четиридесет и осем часа? — Руди се бе надвесил над рамото й и тя усети във врата си канеления дъх на дъвката, която дъвчеше.
— Май лошият ни късмет от Шчечин продължава. Заради един техник по поддръжката и някакъв запушен канал. — Луси четеше съобщението на „Асошиейтед Прес“.
Руди бе седнал до нея, подпрял брадичка върху ръката си. Приличаше й на момче, току-що загубило първия си мач в детската лига по бейзбол.
— След цялото планиране. Мамка му! Успя ли да измъкнеш доклада от медицинската експертиза? Боже, само не ми казвай, че е на полски език!
— Успокой топката! Чакай да изляза от това… — тя кликна мишката — и да вляза в нещо друго… Обичам Интерпол…
Последния участък се смяташе за част от масивната международна мрежа на Интерпол. За да извоюва тази привилегия, Луси естествено, трябваше да издържи проверката за сигурност, както и да плаща годишна абонаментна вноска колкото за една малка държава. Тя извърши търсенето и само за секунди върху екрана се появиха протоколите за смъртта на Роко Каджиано, преведени от полски на френски език.
— О, не — простена тя и се завъртя със стола, поглеждайки към Руди. — Как си с френския?
— Знаеш как съм. Владея го само с езика.
— Колко си вулгарен. Компютър само с една програма. Ех, момчета! Само това ви е в ума.
— Невинаги мисля само за едно нещо.
— Да бе, извинявай! Ти мислиш само за едното нещо, но по два, три или милион пъти на ден.
— А вие, мам’зел Фаринели?
— О, господи, много ти е зле френският.
Тя погледна часовника си с вграден радиолокатор за спешни случаи.