Жан-Батист движеше химикалката като хирург, изписвайки думите „в смъртното отделение и в предните редици на живота“.
Докосна с върха на пръстите си следите, оставени по бялата хартия, докато съставяше писмо до Скарпета, което щеше да й бъде предадено от неговия адвокат, когато научи, че той вероятно е мъртъв. Това ни най-малко не трогна Жан-Батист, но бе любопитен да узнае дали нарочно го бе направил или си бе играл с пистолета.
Новината за самоубийството предизвика взрив от обичайните мръсни ругатни, жестоки закачки и въпроси.
В смъртното отделение информацията бе скъпоценност. Всяка новина бе добре дошла. Мъжете бяха изгладнели за слухове, клюки, информация и още информация. Тъй че за тях днешният ден бе събитие. Никой от затворниците не беше виждал Роко Каджиано, но винаги когато името на Жан-Батист се спомене в новините, се споменаваше и това на Роко, и обратното. Смъртта на Роко представляваше интерес за пресата само защото той представляваше прословутия Жан-Батист, иначе казано Косматко, иначе казано Миничеп, иначе казано Върколака или ох… Как го нарече днес Звяра — вечно изобретателния Звяр?
Враг номер едно на пубиса.
Беше го написал на сгънато листче, което бе промушено под вратата на Жан-Батист, и в него бяха увити косми от гениталии, гениталиите на Звяра. Жан-Батист сдъвка бележката, усещайки вкуса на думите, а космите издуха навън през решетката на килията.
— Ако бях адвокат на Върколака и аз щях да лапна пистолета! — провикна се Звяра.
Последваха бурен смях и ритниците на затворниците по стоманените врати.
— Млъквайте! Какво, по дяволите, става тук?
Шумотевицата не продължи дълго. Надзирателите моментално въдвориха ред в кошарата и две очи надникнаха през решетките на вратата на Жан-Батист.
Жан-Батист усети слабата енергия на погледа. Не му отвърна.
73.
— Искаш ли да проведеш телефонен разговор, Шандон? — попита гласът, принадлежащ на очите. — Адвокатът ти е мъртъв. Самоубил се е. Открили са тялото му в хотелска стая в един полски град, на който не мога да произнеса името. Май е бил мъртъв от доста време. Самоубил се е, защото е бил издирван от полицията. Излиза, че те е представлявал престъпник. Това е всичко, което знам.
Жан-Батист седна на леглото и прокара пръсти по белия лист.
— Кой сте вие?
— Надзирател Дък. Искаш ли да проведеш телефонен разговор или не?
— Не, мерси.
— Само след десет кратки дни задникът ти ще получи едно „не, мерси“ — не му остана длъжен Дък. — Съжалявам, че адвокатът ти си е пръснал мозъка и гние в някаква хотелска стая. Сигурен съм, че доста си се вкиснал от това.
— Лъжи — отвърна Жан-Батист, надигна се от леглото и пристъпи до вратата, като уви пръстите си, обрасли в кичури козина, около железните пръти на решетката на малкото прозорче.
Страшното му като маска лице стресна Дък, който изпитваше ужас от отвратителния нокът на палеца му, дълъг два сантиметра. Незнайно защо Жан-Батист никога не го режеше.
— Лъжи — повтори той.
Никога не можеше да определи накъде гледат асиметричните му очи, нито какво виждат, а козината, покриваща челото и врата и стърчаща на кичури от ушите му, изпълваше Дък с ужас.
— Махни се от вратата. По дяволите, вониш по-зле от куче, което се е овъргаляло в мърша. Ще ти отрежем проклетия нокът!
— Мое законно право е да си пускам дълги нокти и коса — отвърна тихо Жан-Батист със зинала в усмивка уста, която напомни на надзирателя за огромната паст на акула.
Представи си как тези редки, остри, бебешки зъби се впиват в женската плът, как хапят гърдите им като побесняла акула, докато косматите ръце смазват лицата им на пихтия. Шандон си набелязваше само красиви преуспели жени със сексапилни тела. Големите гърди и зърна бяха негов фетиш.
— За някои престъпници това са обувките и краката — обясняваше криминалният психолог преди около месец, докато си пиеше кафето.
— Да, чувал съм подобни истории за обувки. Тези откачалки се вмъкват в домовете, за да крадат дамски обувки.
— Случва се доста по-често, отколкото си мислиш. Самата обувка предизвиква сексуална възбуда у престъпника. Често пъти в такива случаи той изпитва нужда да убие жената, която носи фетиша. Много серийни убийци започват като крадци на фетиши, като се вмъкват по домовете и крадат обувки, бельо или други предмети, които за тях имат сексуално значение.
— Значи Върколака трябва да е крал сутиени, когато е бил малко космато момче.