Мадам Скарпета щеше да прекара цяла вечност в обожание на по-висшето му състояние. Неговото по-висше същество щеше да наложи превъзходството си над другите хора в цялата вселена, както бе писал По под псевдонима Филаделфийския джентълмен. Разбира се, анонимният автор бе По. Невидимият агент, трансцендентният По, се бе пренесъл в Жан-Батист, докато е бил в състояние на делириум, затворен в болницата в Ричмънд. Беше отраснал в Ричмънд. Душата му бе останала там.
По бе казал на Жан-Батист: „Прочети вдъхновените ми слова и ще бъдеш независим от разума, който повече няма да ти е нужен, приятелю. Силата ще ти вдъхне живот и болката и вътрешните усещания няма повече да отвличат вниманието ти“.
Страници 56 и 57. Краят на ограничения поход на мисловната мощ на Жан-Батист. Без повече болести и странни оплаквания. Вътрешният глас и божествената светлина.
Кой е там?
Косматата ръка на Жан-Батист се движеше все по-бързо под одеялото. Обилната му пот издаваше още по-силна смрад и той изкрещя от яростно разочарование.
77.
Луси издърпа сгънатите листове от задния си джоб, когато Бъргър седна на дивана до нея.
— Полицейски доклади, протоколи от аутопсия — обяви Луси.
Бъргър взе от нея компютърните разпечатки и ги прегледа внимателно, но бързо.
— „Богат американски адвокат, който пътува често до Шчечин по бизнес и отсяда в хотел «Радисън». Застрелял се е в дясното слепоочие с пистолет малък калибър. Облечен, изцапан със собствените си изпражнения, съдържание на алкохол в кръвта точка-две-шест.“ — Тя вдигна поглед към Луси.
— За пияница като него това явно е нищо — отбеляза Луси.
Бъргър прочете още малко. Докладите бяха подробни, отбелязваха изцапания с фекалии кашмирен панталон, гащета и пешкири, празната бутилка от шампанско и полупразната бутилка водка.
— Изглежда, сякаш е бил болен. Я да видим — продължи Бъргър. — „Две хиляди и четиристотин долара американска валута в един чорап в най-долното чекмедже на гардероба. Златен часовник, златен пръстен, златна верижка. Липсват данни за кражба. Никой не е чул изстрел. Данни за храната: пържола, печен картоф, коктейл от скариди, шоколадова торта, водка.“ Някой — не мога да му произнеса името, който работи в кухнята, изглежда смята, но е сигурен, че Роко е повикал „румсървис“ към осем вечерта, нощта срещу двадесет и шести. Произходът на бутилката шампанско е неизвестен, но е марка, която хотелът предлага. Върху бутилката липсват други отпечатъци, освен на Роко Каджиано… Стаята е проверена за пръстови отпечатъци, открит е един пълнител — и той, и пистолетът са проверени за отпечатъци. Отново на Роко. Ръката му е изследвана за остатъчни следи от изстрела, ала-бала-ала-бала. — Тя вдигна поглед към Луси. — Още не сме стигнали средата на този полицейски доклад.
— А свидетели? Да е имало някой подозрителен…
— Не. — Бъргър обърна на следващата страница. — Данни от аутопсията… Ъ-ъ, сърдечно и чернодробно заболяване, интересно защо не съм изненадана? Атеросклероза и т.н. и т.н. Огнестрелна рана, овъглени прорезни граници, без пунктир. Изстрелът е бил фатален и смъртта е настъпила моментално. Знаеш как се дразня, когато някой каже, че лицето е починало моментално. Никой не умира моментално, нали, Луси? — Бъргър надникна над очилата за четене и срещна погледа на Луси. — Мислиш ли, че Роко е умрял след секунди, минути или може би час?
Луси не й отговори.
— Тялото му е открито в девет и петнадесет часа сутринта на двадесет и осми април… — Бъргър я погледна изпитателно. — Трябва да е бил мъртъв от по-малко от четиридесет и осем часа. Няма даже и два дни. — Тя се смръщи. — Тялото е открито от… не мога да произнеса името, техник по поддръжката. Било е в напреднал стадий на разлагане. — Млъкна за момент. — Гъмжало от мухи месарки. — Вдигна поглед към Луси. — Доста напреднал стадий на разлагане за някой, който е бил мъртъв от толкова кратко време в стая, която ми се струва сравнително хладна.
— Хладна? Не е ли отбелязана стайната температура? — Луси протегна шия да погледне разпечатката, която не можеше да преведе.
— Пише, че прозорецът е бил леко открехнат и температурата в стаята е била осемнадесет градуса, въпреки че термостатът е бил нагласен на двайсет и пет градуса, но времето е било хладно, през деня температурата е била под петнайсет градуса и десетина през нощта. Дъжд… — Тя се намръщи. — Френският ми е взел да куца. Ъммм. Няма подозрения за скалъпена история. Нищо необикновено не се е случило в хотелската стая през вечерта, когато Роко Каджиано е поръчал румсървис — предполагаемата вечер, ако човекът, доставил румсървиса си спомня добре датата. Ъммм. — Тя хвърли бърз поглед върху листа. — Някаква проститутка е направила скандал във фоайето. Има описание. Това е интересно, ще ми се да снема показанията й.