Най-накрая, някъде около полунощ, когато писарят вече се чудеше дали да не прекрати безсмисленото бдение, преди да измръзнат съвсем, чуха нечии стъпки. От манастира идваше някой, но който и да беше той, вървеше бавно и внимателно, стараейки се да вдига колкото се може по-малко шум.
Климент и помощниците му се дръпнаха още по-назад, притаили дъха си, и не след дълго покрай тях пролази дълга сянка. Непознатият беше облечен в черно монашеско расо, но качулката му беше спусната ниско, така че изцяло да прикрива лицето му. В едната си ръка стискаше кожена торба, другата държеше мушната под расото, за да я топли или за да извади от там нож в случай на опасност.
Корсис вдигна вежди в ням въпрос, но писарят поклати глава. Който и да беше непознатият, вече нямаше как да им се изплъзне. По-добре беше да видят какво ще направи.
Монахът спря за миг пред вратата на къщата, огледа се, след което тихо почука. Отвътре му отговори тих глас и, без да чака покана, непознатият влезе.
- Какво ще правим сега? - прошепна Невестулката.
Тримата пристъпиха напред и се залепиха на пролуката на прозореца.
В стаята гореше слаб огън. Закачуленият приклекна, торбата беше пред краката му. Той я отвори и извади отвътре няколко глави лук, парче сланина и половин хляб. Жената грабна хляба и започна да го ръфа, без да обръща внимание на посетителя си. Мъжът се отдръпна назад в сенките, придърпа разкривен стол и седна, без да каже нищо.
- Кой е този? - попита Корсис.
- Сега ще разберем! - отговори му писарят. - Бъдете готови.
Климент стана и без да го е грижа за шума, който вдига, доближи до къщата, бутна вратата и влезе.
Жената уплашено извика и отскочи назад, все още стискайки хляба, монахът изруга, скочи на крака и изрита стола зад себе си.
- Добър вечер, братко! - поздрави писарят. - Добър вечер и на вас, сестро! Не се притеснявайте от присъствието ми. Ако не сте сторили нещо лошо, няма от какво да се страхувате. Макар честно казано да съм учуден, че намирам един монах извън манастира му в компанията на жена - Климент замълча. - Но съм сигурен, че за всичко има съвсем разумно обяснение. Което ти ще ми дадеш сега, братко. Но преди това ще те помоля да свалиш качулката си, за да знам с кого имам честта да разговарям.
Монахът пристъпи, хвана качулката си, сякаш се готви да я свали, но след това се хвърли неочаквано напред, блъсна писаря и побягна навън.
- Дръжте го! - извика Климент, скочи на крака и хукна след него.
Черното расо на беглеца се развяваше по склона, след него тичаше Корсис, Невестулката лежеше на земята, държейки носа си, и ругаеше.
- Разби ми носа мръсникът! - извика той. - Проклетият монах ми разби носа!
Без да му обръща внимание, Климент го подмина и се втурна по склона между къщите. В този миг Корсис застигна беглеца, хвана края на расото му и силно го дръпна. Мъжът загуби равновесие и падна на земята, размахвайки ръце, помощникът на писаря се хвърли върху него.
Монахът не се даваше. Той се извърна настрана, опитвайки се да удари преследвача си с лакът в лицето, но Корсис парира ръката му, хвана противника си за рамото и го натисна в снега. Вместо да се съпротивлява, монахът се отпусна назад, повличайки нападателя си, след което рязко вдигна глава и го удари в лицето.
Помощникът на писаря извика от болка, но не изпусна беглеца и, държейки го, почти легна върху него. Монахът сви колена, след което рязко изпъна гръб, изхвърляйки Корсис настрани. После се изправи и хукна отново, но Климент вече го беше настигнал, хвърли се напред и хвана едната му ръка. Беглецът се опита да се отскубне, завъртайки се настрани, но в този момент допълзя и Корсис, който, ругаейки, го хвана за крака и го дръпна отново на земята.
Двамата с писаря се хвърлиха върху него, защото, макар и паднал, като обладан от зъл дух, беглецът не спираше да сипе удари с ръце и крака на всички страни, все така успявайки да задържи качулката на главата си.
Появата на Невестулката се оказа решаваща. Бившият джебчия носеше кой знае откъде намерен кол и преди Климент да успее да го спре, го стовари върху главата на непознатия. Чу се тъп удар и съпротивата стихна.
Климент и Корсис се изправиха, дишайки тежко, от устата им излизаха валма пара, опитвайки се да успокоят дишането си след дивата гонитба.
- Така му се пада! Разби ми носа! - гневено извика Невестулката. - Кой е този? - той се наведе, дръпна качулката на мъжа и го обърна по гръб.
И тримата извикаха от изненада, когато на бледата светлина на луната разпознаха лицето на магерника Беримир.
17