- Аз отговарям за това, което става в пределите на манастира, той е мой затворник - опълчи се Пацик.
- Тогава не е зле да се погрижиш за безопасността му и да озаптиш монасите си - не му остана длъжен Климент. - Искам да чуя какво ще кажат Беримир и жената. След това ще реша какво да правя!
С недоволно мърморене монасите насядаха около масите, хвърляйки гневни погледи към Климент. Когато всички се настаниха, писарят придърпа един стол, настани се срещу магерника и попита:
- Кажи ми, братко, какво търси тази жена в разрушеното село? Коя е тя? И защо ти й носиш храна?
Монахът вдигна глава, очите му се стрелнаха към седящата в ъгъла жена, но не каза нищо.
- Хайде, не се страхувай! - продължи Климент. - Обещавам ти, че ако не си извършил престъпление, няма да навредиш нито на нея, нито на себе си.
Беримир се огледа, преглътна, но отново не каза нищо.
- Говори, нещастнико! - извика Пацик и скочи от мястото си. - Забъркал си в голяма каша и себе си, и манастира! Говори и кажи истината или с дадените ми духовни права ще те отлъча!
Магерникът жално изскимтя, но продължи да мълчи.
- Ах ти, нищожество! - разпени се Пацик. - Ах ти, подлецо! Как смееш да не ми отговаряш! Не помисли ли, че с това, което правиш, предаваш и своята, и нашите души! Кажи нещо! - игуменът се хвърли към Беримир и, преди Климент да успее да го спре, го хвана за рамената и го разтърси.
- Аз ще говоря! - жената, която само до преди миг се бе свивала в ъгъла, сега стоеше на крака и гледаше мъжете пред себе си. - Питайте! Какво искате да знаете?!
- Замълчи, Косена! - обади се Беримир. - Не казвай нищо! Ще стане по-лошо!
Жената тръсна глава и направи още една крачка напред.
- Няма смисъл да се крием повече. Всичко свърши! Не мога да позволя да страдаш заради мен. Достатъчно се намъчи през последните седмици!
- Коя си ти? - меко повтори въпроса си писарят. - И какво правиш в разрушеното село?
- Казвам се Косена - отговори жената. - И съм сестра на Беримир.
Монасите зашумяха, смутени от неочакваното развитие на нещата, и заговориха един през друг в желанието си да научат повече.
- Истина ли е това? - смутен, но все още ядосан попита Пацик, а магерникът кимна с глава в потвърждение.
- Но защо се крие в развалините? Там не е за жени. Особено през зимата - попита Климент. - Много по-добре ще се чувства в някое от близките села или в града.
Преди да отговори, Беримир погледна сестра си, която му кимна.
- Косена е билкарка - бързо заговори монахът. - Преди около месец беше арестувана заедно с още неколцина, които бяха заловени в гората да практикуват старите ритуали и обвинени, че не искат да приемат новата вяра и да се покръстят. Събраха ги в града и накрая ги изпратиха с ескорт в Плиска, където да ги съдят. Боритарканът Баян не искаше да си цапа ръцете. По пътя групата беше нападната от разбойници. Войниците бяха избити и ограбени, а затворниците избягаха. Баян се уплаши от това, което ще последва, и изпрати преследвачи. Всички избягали бяха заловени. С изключение на Косена. Тя познава пътеките в гората и се скри там. Дойде да ме помоли за помощ. Трябваше да се подслони някъде, докато мине зимата и хайките свършат. След това щеше да замине на юг, където никой не я познава. Тогава се сетих за развалините. Беше близо, никой нямаше да я търси там и по-непридирчив човек можеше да преживее зимата. Когато можех, я посещавах. Носех й храна, която вземах от магерницата.
- Значи си и крадец! - викна гневно Пацик.
- Не ни ли учи Христос на милосърдие и любов към ближния? - Беримир говореше, без да вдига очи. - Не е ли това първият урок, който получава всеки при приемането му в църквата? Какво са няколко стари хляба и парче изсъхнало месо, пред възможността да спася сестра си? Нима можех да я оставя да умре от глад или войниците на Баян да я заловят? Заклевам се, че с нищо не съм ощетил трапезата ти, владико, или вашата, братя! Носех й от остатъците, които хвърляме на прасетата. Веднъж не можах да сляза няколко дни, защото имах много работа, и тя дойде да ме потърси през нощта. Предполагам, че тогава някой я е видял до гробищата.
- Значи на нея си давал знаци от върха на кулата - замислено отбеляза Климент, а магерникът кимна.
- И всичко това е истина? - попита Пацик. - Как да ти повярвам?!
- Истина е! - обади се жената. - Нима мислите, че ще живея като куче в порутена къща без топлина и храна, далеч от хората, ако не ми се налага?
Монасите зашумяха отново, по лицето на Пацик се изписа смущение.
- Ами убийствата?! Какво ще кажеш за тях? - провикна сс Велизар.