- Казах и пак повтарям - нямам нищо общо с това! Единственото ми прегрешение е, че крадях от остатъците. Ако искате, съдете ме!
- Не вярвам! - извика Велизар. - Вижте тази жена! Какво въобще прави тук?! Вижте я как стои и ни се надсмива! Не разбирате ли?! Тя е злата сила, която ни носи нещастия! Тя е Гилу! Била е арестувана за магьосничество. Сестра на Беримир или не, тя е виновна за убийствата!
- Какво ще правим? - Пацик се обърна към писаря. - Нима ще оставиш нещата така?
Климент поклати глава
- Докато се изясни каква е ролята на тези двамата в убийствата - той посочи Беримир и сестра му, - ще ги затворим в някои от празните килии. Утре заедно с помощниците ми ще се върна в селото и ще огледам мястото, където е живяла Косена. Може би ще намеря нещо, което да ни помогне да разберем дали с Беримир казват истината.
- Тя е преследвана от закона! - обяви игуменът. - Трябва да я предадем на боритаркана Баян!
Климент сведе глава и въздъхна. Пацик беше прав. Но той добре знаеше какво ще се случи с жената, ако попадне в ръцете на Еспор. Нима трябваше да жертва живота й само за това, че почиташе други богове?
- Нека решим това сутринта - каза помирително той. - Утрото е по-мъдро от вечерта. Късно е и на всички ни се спи. Лесно можем да сгрешим. Нека отложим решението за по-подходящ момент.
Пацик кимна и се разпореди Беримир и сестра му да бъдат затворени в две от празните килии.
Обсъждайки случилото се помежду си, монасите се разотидоха. Без да им обръща внимание, Климент тръгна към килията си. Трябваше добре да премисли това, което се беше случило. Дали магерникът наистина нямаше нищо общо с убийствата? Беримир много бързо се бе отървал от подозренията! Само благодарение на думата си и тази на жената. Нямаше да е нито първият, нито последният, който оплита с думи слушателите, за да може като паяк да изпълзи по изтъканите нишки и да се скрие. Имаше много неща, които сочеха, че може да е забъркан в убийствата. Беше видял някой като него във виелицата, понесъл трупа на Агапий. Йосиф се беше натъкнал на лъжица от магерницата в снега, а около тялото на Севар бяха открили пепел, каквато със сигурност имаше по расото на работещия до фурните Беримир.
Ами жената? Наистина ли му беше сестра, или тук се криеше нещо друго? Дали двамата не бяха заговорничели срещу Пацик и манастира?
Косена, с дългата си разпусната коса, особено нощем на място като гробищата, спокойно би могла да смути всеки, който я види, и да бъде взета за демон. Това, че се криеше близо до манастира, също беше подозрително. Каква роля играеше жената в цялата история? Дали Беримир не я беше използвал, за да плаши събратята си и за да му помага за убийствата?
Но имаше нещо, което нямаше обяснение. Ако Беримир беше убиецът, какъв беше мотивът му? Защо му беше на монаха да извършва зловещите престъпления, сеейки смърт и ужас?
И ако бяха виновни, как бяха извършили престъпленията? Как са били убити Докс и Севар? Единият в стаята си, другият до старата кула без следи около него. Как беше загинал Филимон, също намерен зад заключена врата. Кой беше убил преписвача Агапий и животните, намерени из манастира, без да го види Герасим?
Климент дълго се въртя в леглото, опитвайки се да намери отговор на тези и други въпроси, а сънят все не идваше и не идваше. Дълго се взира в стените и отблясъците, които хвърляха двата мангала, и да се опитва да сглоби всичко, което знаеше, в някаква правдоподобна картина. Градеше една след друга различни хипотези, но колкото и да се опитваше, не можеше да вмести в никоя от тях известните му факти.
Накрая, разочарован от себе си и неумелите си опити, той все пак заспа.
Струваше му се, че току-що е затворил очи, когато звънът на камбаната, отекващ като гръмотевица в мрачната тишина, го изтръгна от съня му. Беше време за сутрешната молитва.
Климент стана, изми се, подсуши лицето си и бързо се облече. Завъртя врата, рамената и ръцете си, в опит да се стопли и раздвижи, след което бързо излезе от стаята. Искаше да присъства на сутрешната молитва. От една страна, след вчерашните събития на нея можеше да се случи нещо, което да му помогне, а от друга, не искаше да оставя време на Пацик да действа самостоятелно.
За негова изненада игумена го нямаше и службата се водеше от проигумен Лазар. Преди утринната да започне, Еремия каза пред смълчаните братя, че след вчерашните вълнения Пацик се е почувствал зле.
- Няколко пъти ходих в покоите му. Беше нервен и притеснен, свиваше го стомахът. Накрая се наложи да му дам малко отвара от маково семе, за да се успокои и заспи. Помоли да го извиним, че няма да присъства на сутрешната служба.