Изоставен от повечето си обитатели, манастирът приличаше на грамаден пуст кораб, който се носи по вълните без път и посока.
Наближавайки покоите на Пацик, за тяхна изненада чуха гласове, които ожесточено се препираха. Пред вратата, готови почти да се сбият, яростно спореха Велизар, Тихон, Игнатий и Герасим. До тях, свит на пода в ъгъла, с очи, уголемени от страх, клечеше Йосиф.
- Какво става тук? - строго попита писарят, а монасите стреснато спряха препирнята.
- Искаме да знаем как е Пацик! - войнствено отговори Герасим и пристъпи към Климент и Еремия. - Защо игумена го нямаше на утренята и защо не отваря вратата си?
- Не отваря ли? - Климент усети как гласът му изневерява.
- Всъщност спорим за това - веднага се обади Велизар. - Според тях - той посочи Герасим и Тихон - трябва да тропаме на вратата, докато Пацик не ни отвори. Според мен и брат Игнатий, не трябва да безпокоим игумена, а да го оставим да се възстанови след нещастията, които му се струпаха на главата.
- Може да му се е случило нещо! Трябва веднага да влезем! - Тихон стисна юмруци. - Не виждам с какво право ни спирате!
- Най-добре княжеският пратеник да реши как да постъпим - примирено предложи Игнатий, но преди останалите да успеят да кажат нещо, Климент доближи вратата и започна да блъска по нея.
- Пацик! Вътре ли си?! - извика той, без да храни особена надежда, че някой ще му отвори. Игуменът отдавна би трябвало да е излязъл да провери каква е тази суматоха пред покоите му.
Въпреки настоятелното чукане на писаря отговор от стаята не последва. Шумът, който вдигаха, само привлече останалите монаси. Архидякон Лазар дотича да види какво става, след него се появи и Захарий, дори старият Атанас изникна кой знае откъде.
- Какво става? Случило ли се е нещо с игумена? - питаха се всички те, а по лицата им беше изписана тревога и страх.
Климент спря да тропа и започна да оглежда вратата. Нещо се беше случило. Беше невъзможно игуменът да спи толкова дълбоко, че да не чува ударите му. Приближи се и внимателно огледа вратата. Не откри нищо необичайно, освен няколко пресни драскотини в долната й част, най-вероятно оставени от мишка или плъх.
След като приключи с огледа, Климент се изправи, извика Корсис и му нареди да донесе нещо, с което да разбият вратата. Помощникът му се върна след минута, понесъл с Невестулката една от дебелите дървени пейки от столовата.
С помощта на Герасим тримата заблъскаха вратата. Наоколо се разхвърчаха трески и прах, но якият дъб издържа. Наложи се няколко пъти да стоварват пейката върху дървото, преди едната от пантите да се откъсне. Вратата полегна на една страна, оставяйки малък процеп, през който можеше да се провре човек.
Климент бързо се промуши в стаята, след което нареди на Корсис да застане пред вратата и да не пуска никого да влиза.
В стаята беше сумрачно, капаците на прозорците бяха затворени, на масата в средата се виждаха угарките на няколко свещи. Миризмата на восък още се носеше из спарения въздух. В ъглите имаше няколко загаснали мангала, пепелта в камината беше студена.
Макар да знаеше какво да очаква, писарят усети как настръхва, когато доближи леглото на Пацик. Игуменът лежеше, облегнат на висока възглавница, завивката му беше отметната наполовина, сякаш се бе опитал да стане, но не му бяха достигнали силите. Лицето на славянина беше сгърчено, устата отворена, устните дръпнати назад, зъбите стърчаха в злобна гримаса. Очите на Пацик бяха затворени, но изглеждаха по-скоро здраво стиснати, сякаш игуменът не е искал да види нещо ужасно и страшно, изправило се пред тях. На врата му, точно под дясното ухо се виждаха две дълбоки рани, от които надолу по кожата се плъзгаха две следи засъхнала, тъмна кръв.
Климент огледа стаята, но не видя нищо нередно. Дрехите на Пацик, грижливо сгънати, бяха поставени на стол, под него се търкаляха ботушите му. Масата беше затрупана с пергаменти и свитъци, иконите бяха по местата си. Като се изключи мъртвецът, всичко беше както трябва.
Писарят доближи леглото и подуши чашата, поставена на малка масичка. Не усети нищо нередно. Вероятно това беше отварата, която му бе дал брат Еремия. Пацик я бе изпил вече в леглото.
Без да обръща внимание на недоволните викове на монасите, които искаха да знаят какво става, отиде до прозорците и внимателно ги огледа. И двата бяха затворени с дебели дъбови капаци, зарезени от вътрешната страна. Климент ги дръпна с ръка, но якото дърво само леко трепна. Върна се при вратата и отново я огледа. Празната ключалка не изглеждаше да е била насилвана, ясно личеше къде беше поддала на ударите с пейката.