- Ще доведа Беримир да ви помага - реши Климент. - Няма защо да стои заключен в килията. По-добре да свърши нещо тук, а и вие ще го наглеждате.
- Всъщност, господарю - изтри ръцете си в престилката Невестулката, - смъртта на Пацик не доказва ли, че магерникът е невинен? Няма как той или жената, която заловихме, да са убили игумена. Бяха заключени.
Климент кимна смутено. Въобще не беше помислил за това. Ако имаше някой, който можеше да извлече някаква полза от смъртта на Пацик, то това със сигурност бяха Беримир и сестра му.
- Трябва да ги пуснем! - обади се и Корсис. - Те са невинни.
- Дори да няма нищо общо с убийствата, монахът е нарушил правилника на манастира, а освен това е дал и убежище на бегълка. Не сме ние тези, които могат да решат дали е невинен, или виновен. Но вие сте прави! Смъртта на Пацик доказва, че Беримир и сестра му нямат нищо общо с убийствата.
- Трябва да пуснем и жената - сериозно каза Корсис, а Невестулката бързо закима в знак на съгласие. - Тя не е виновна за нищо. Ако я предадем на властите в града, ще я обесят или удушат!
- Прав си - съгласи се Климент. - Ела с мен. - Той махна на Корсис. - Като начало ще пуснем магерника, но ще отговаряте с главите си за него. И гледайте да привършите тук бързо. Имаме още много работа!
Намериха Беримир свит в ъгъла на килията, замръзващ. Никой не пазеше пред вратата, но и никой не се беше постарал той да се чувства поне малко по-добре.
Магерникът повдигна глава, като чу звука от превъртането на ключа, и се опита да се изправи. Тялото му трепереше.
- Умирам от глад и жажда- немощно прошепна той, а от устата му излезе облаче пара. - Носите ли ми нещо за ядене?
Климент се наведе и отключи желязната верига, която оковаваше двата крака на затворника. По краката на Беримир личаха широки червени следи, кожата се беше обелила там, където студеното желязо се беше допирало до нея. Монахът се надигна с усилие и се подпря на стената.
- Свободен ли съм? - попита той. - Може ли да изляза?
Климент кимна с глава и посочи Корсис.
- Върви с него. Ще те заведе в магерницата и ще ти даде да ядеш и пиеш - писарят се обърна към помощника си. - Вземи малко храна и вино и се върни. Донеси и едно одеяло.
Тръгна надолу по коридора и спря пред килията, в която беше заключена сестрата на магерника.
Тук също беше студено, стените също бяха заледени, а пръстта по пода беше замръзнала, но Косена не изглеждаше да е загубила духа си. Макар да нямаше вълнено одеяло като Беримир, тя беше седнала в средата на килията така, че да е далеч от лъхащия от стените студ, беше покрила краката си с мръсна слама и бавно и методично решеше косата си с костен гребен.
Тя също като Беримир вдигна глава при появата на писаря, но след това я извърна встрани, без да му обръща внимание.
- Добре ли си? - Климент приклекна до жената и сложи ръка на гърба й, но тя рязко се дръпна.
- Остави ме! - изсъска Косена. - За какво си дошъл? Да злорадстваш ли?
- Искам да ти помогна! - Климент стана и се облегна на дървената врата. - Мисля, че сгреших за теб.
- Да ми помогнеш?! - жената се изсмя горчиво. - Знам аз как ще ми помогнеш. Познавам тези като теб - безсъвестни и жалки, гледащи само как да се подмажат на големците! Кажи ми нещо. Какво очакваш да получиш като награда, когато ме предадеш на войниците на княза? Нов кат дрехи? Нова тока за колана или нов кон? Толкова струвам аз - колкото ботушите ти!
Климент въздъхна. Косена имаше право. Самият той познаваше мнозина, които биха я предали и за по-малко. Такива, които вече са я предавали в миналото и такива, които щяха да я предават в бъдеще. Стига да имаше такова.
- Кажи ми нещо - каза накрая той. - Криеш се в развалините поне от месец. Не си ли виждала нещо странно около манастира? Някой да влиза или излиза? Нещо необичайно? Кажи ми и аз ще ти помогна!
Косена го изгледа с недоверие.
- Не ми давай напразни надежди, ако не можеш да ги изпълниш! - каза тя. - Просто ме предай на войниците и да приключваме!
Преди Климент да успее да й отговори, вратата се отвори и Корсис застана на прага, понесъл старо расо, раздърпано одеяло, кана с вода, чиния с хляб, маслини и парче сушено месо.
- Помислих, че може да е гладна - обясни помощникът. -Трябваше да видиш как се нахвърли на храната Беримир.
- Той добре ли е? - попита Косена и за миг маската на лицето й падна. - Добре ли е?
- Добре е - потвърди Корсис. - Стига да не пукне от преяждане.
- Е? - Климент повтори въпроса си, след като помощникът му излезе. - Виждаш, че не ти желая злото. Разкажи ми какво знаеш и ще те пусна да си вървиш.